Думите (не) убиват

Най-естественото нещо, което се търкаля от устните, пък в случая от пръстите, са думите. Мислите, че думите са безобидни? Наредени непроизволно букви, които оформят думи, а думите на свой ред – подреждат визуално мисли. Думите могат да са непреднамерено използвани, а могат и да стоят точно където трябва.

Изписала съм и съм изговорила толкова думи, от които и половината не са били разбрани както трябва, а да не говорим, че при постигането на предназначеното им изразяване успеваемостта ми е сигурно десет на сто.

Като ми кажат „дума” и първото, което ми се завърта в главата е „дума дупка не прави”. Смешното е, че после веднага се сещам и за продължението: „дума дупка не прави, но за дума се гони до дупка.”

Има още десетки пословици. Позволете ми свободата да перифразирам малко. По думите посрещат. Няма да продължа с изпращането по акъла, защото не е релевантно. Изпращат по натрупаното впечатление и разбиране за думите. Което ме води до мисълта, че аз стотици пъти може да съм казала А, а ти да си прочел О. Въпрос на перспектива в гледната точка.

Твърдя, че умея да боравя с думите. Мога да те отведа, където пожелая. И мога да ти внуша каквото си поискам. Не е вярно. Когато ме чуеш и прочетеш, ще се отведеш и ще имаш внушението точно за посоката, с която си влязъл в думите ми. Или казано с други думи (оу, пак думи) – в зависимост от начина, по който си ме възприел вчера, оня ден… Времето, което ми е необходимо, за да променя изначалното впечатление, може да е от огромно до безкрайно. И никога да не се случи.

От виртуализма на матрицата научих нещо важно. А то е, че хората или се "влюбват" виртуално в мен, или просто ме намразват за винаги и без конкретна причина. Трудно ми е да разбера омразата и неприязънта към човек, когото познаваш само виртуално, но напоследък имам огромен напредък и в тази посока. Трудно ми е да разбера и мазохизма на ненавистта да не харесваш някой, но да продължаваш да висиш като сянка в пространството му. И да кажа, че ми е лесно да разбера и другата група, на споделените усмивки и топли чувства, вероятно пак ще заблудя мъничко. Защото by default трябва да влизаме и излизаме без предразсъдъци. Обаче толкова бързо правим потребителски настройки, че никога няма by default. Всъщност към групата на мразещите или интензивно не харесващите, трупам единствено игнор и безразличие.

Така или иначе не зная коя е по-голямата група, но пораждането на каквито и да е чувства – положителни или отрицателни – за мен лично доказва, че с думите всеки някъде съм успяла да го докосна нежно или ударя грубо.

И така както с езиче можеш нежно да помилваш любимия, така се сетих и за „езикът кости няма, но кости троши”.

Внимавайте с думите.

Песничката е предвидима: