Откриваме сезона

Всъщност вие трябва да го откривате, защото аз вече го открих. Вчера. Беше първият по-нормален ден в късната зима, който даваше допълнителен стимул да се кача на почти хваналия вече прах и паяжини байк и да се пусна на разходка из града и парка.

Правило първо. Ако сте държали байка цяла зима някъде и не сте го водили на разходка, напомпай гумите. На мен ми отне бая време, защото последния път някой така ми бе завил капачката, че строих половината бензиностанция да я отвива. Обаче сама се оправям с компресора. Купон да става.

Правило две. Мини през любимия сервиз. Моят е при Близнаците. Знаете, че на байка трябва да му се правят някои неща, които вкъщи не стават. Като да се поизчисти, да се стегнат скоростите и спирачките, да се смаже и да си разказвате приказки за нови планински маршрути.

Правило три. Не се плаши от кучетата. Повечето улични са безобидни. Не знам защо ме лаят само в моя квартал. Ако те подгони глутница, не карай по-бързо. Това ги мотивира допълнително да те гонят и лаят. Уверявам, че комбинацията десетина лаещи и гонещи те кучета не е най-доброто за адреналина, макар че той наистина литва до небесата. Просто спри рязко. Обикновено се чупят.

Правило четири. Виж какво става в парка. Това, че някой е спрял водата в Борисовата, да не те плаши, макар че е тъпо. Заведението на детската площадка работи.

Правило пет. Пусни се по вятъра. Цялата мъка на изкачването на който и да е баир е в кефа, че после ще се пуснеш надолу. В крайна сметка нали за това се мъчим.

Правило шест. Усмихни се. Хубавото време тепърва идва. Помниш ли часовете на двете гуми миналата година? До тъмно. Ето, идва нова година. И пак ще правиш същото зареждащо те, усмихващо нещо.

Много моля всички шофьори на четири гуми да внимават за двуколесните съжители на пътя. Не е нужно да ми свиркате зад гърба, че ще минете покрай мен. Разберете, че ме стряскате, а аз така или иначе ви чувам. Много моля всички шофьори от градския транспорт да разберат, че като минат с висока скорост покрай мен на разстояние по-малко от 50 см, губя равновесие от въздушната струя. Въпрос на тегло и скорост в крайна сметка. Не знам дали го учат това в училище. Много моля да не си мисли който и да било, че само защото е в ламарина на четири гуми, има повече права от мен на пътя. Давам достатъчно ясни знаци какво имам намерение да направя на пътя и затова ако обичате, не ме прескачайте така грубо. В крайна сметка тази игра с прескачането свършва в първи клас. И много моля всички пешеходци да не изскачат на платното рязко и пред мен. Не мога да спирам толкова бързо и ако трябва да скоча в колоната с автомобили, за да не се блъсна в някой пешеходец на платното, определено ще скоча върху пешеходеца.

Всъщност най-важното, за което моля, е да се уважаваме на пътя.




P.S. А се чудя кога ще правим блогърско каране?