Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

сряда, 20 февруари 2008 г.

Гепи ме – тук и тук, сега, веднага!

Търсенето на инфо в нета ми е почти основната работа в момента. В което няма лошо. Мога да намеря почти всичко, което се намира онлайн и почти всеки, който някога някъде е оставил следа. Едно време обичах да се майтапя с колеги, че Гугъл аз съм го измислила и те ме гледаха зяпнало все едно е вярно.

Вчера поради разни причини търсех детски сайтове, обаче Гугъл ми се усмихна дяволито и покрай търсенето ме прати в сайт за запознанства. В сайтовете за запознанства няма нищо лошо, хубаво убиване на времето са, чат-пат дори може да се заговориш с някои, вярно е, че има безумно много досадници, които дори разговор не могат да започнат, камо ли да го продължат, но това е положението. Казвала съм го и пак ще го кажа. Трябва да изтърпиш много гъсеници, за да попаднеш на своята пеперуда.

Поглеждайки вчерашния сайт, видях, че идеята му е по-различна. Логото му бе достатъчно: Намери партньор за секс още тази вечер. Ухилих се леко ококорено, защото се сетих, че ако има такива сайтове, древната професия съвсем ще залезе. На втори размисъл видях, че съм малко далеч от истината.

Идеята на този сайт е подобна на другите стандартни сайтове за запознанства. Правиш си профил. Менкаш си лични съобщения. Ако се харесате с някой, си уговаряте среща и се гледате. Ако се харесате и на срещата, може да правите и други работи.

Приликите обаче свършват до тук. Първо, повечето профили са фалшиви. Аз не знам защо си направих почти истински. Явно ме надушиха веднага, че съм по-истинска, макар и с неясни намерения, и точно за 10 минути ме засипаха с многозначителните 69 лични съобщения. Второ, ако сте уморени от стандартните лични – „здравей, как си, с какво се занимаваш” и прочее алабализми – тук такива няма да намерите. Съобщенията започват в софт случая със „здравей, какво търсиш и аз отговарям ли на търсенето”, а в хард случая – с директно описание какво могат да ти предложат. Ако се чудиш какво можеш да получиш – отговорът е всичко. Дори това, което не си търсил там.

Започвам да се смея почти с глас. А онова малко демонче в мен решава да провокира. В крайна сметка това е онлайн пространство, което винаги мога да затворя и да продължа да се хиля офлайн на наблюдаваните реакции. Отговарям на едно лично. Оказва се, че снимката е фалшива. Той е женен. Жена му не му дава достатъчно това, заради което е тук. Very interesting, but stupid. Поредната житейска драма. А аз да съм споменавала, че не съм семеен консултант? Явно съм го пропуснала в профила си. Кофти. Следващия. Не е женен. Обаче е от Варна. Много далеч, бе човек. Да не мислиш, че ще мина половин България заради едното чук. Всъщност мога и половината свят да прелетя, но заради нещо друго. Третия. А, те са двама. Чудно. Това ми е тайната еротична мечта. Обаче не точно с тези двамата. Четвъртия. Иска и да си плаща. Идеално, няма да работя. Петия… Вече започват да се повтарят. Смръщвам нос. Затварям.

Не успях да се хиля офлайн. Нещо някъде ми загорча.

Гепи ме? Тук, сега, веднага!

Съжалявам "пичове", дори в гепването сте слаби.

1 коментар:

Анонимен каза...

Трябва да проверя:)