Промяна 8: Подсигури гърба си

Когато се втурваш с бързи стъпки към някакви промени, е хубаво да имаш някаква сигурност не само в решението си за посоката, но и в собствените си сили за преминаване на пътя.

И ако вярвате, че се събуждаш и си казваш:

„От днес започвам нов живот”

и това наистина се случва, само защото си го помислил, ще Ви поздравя. Въпреки че всяко ново начало започва да се случва в главите ни и именно тази мисъл е стартовата точка на промяната.

Днес особено мога да измисля още доста мисли на събуждане. Ще пуша по-малко. Или направо ще спра да пуша. Ще спя повече, поне 7 часа на ден. Ще се храня здравословно. Няма да пропускам фитнеса само защото духа кучешки леден вятър. Ще се обадя най-накрая на онази стара приятелка, чието дете стана на три години преди аз да се наканя да отида да го видя. Ще..

Да си силен в генерирането на идеи и мисли не е достатъчно. Трябва да се научиш и да ги реализираш.

Всяко бъдеще време трябва постепенно да се превръща в минало свършено. А най-сигурният начин да успяваш да превръщаш бъдещите намерения в постигнати цели е да подсигуриш достатъчно алтернативи. Ако не става по единия начин, винаги трябва да има втори. Въпросът е да не оставаш глух и сляп за вариантите. Защото ако ми кажете, че медалът винаги има две страни, аз ще кажа, че има и трети вариант, в който изобщо не поглеждаш към медала или ако точно този медал не ти харесва, винаги можеш да си потърсиш друг. Перфектното решението на нещата, респективно животът обикновено е като кубчето на Рубик. Редиш, въртиш, докато не постигнеш точното съвпадане на цветовете от всяка страна. Само напомням, че това може да отнеме и цял живот. Все пак забавлението е в реденето, а не в победния жест на поставянето на нареденото кубче на шкафа.

И да бъдеш притиснат към стената изобщо не означава, че гърба ти е подсигурен. Гърбът ти е подсигурен, когато можеш да минеш в ляво и дясно.

Търси алтернативите. А после тръгни по тях.

И колкото и да е дълъг пътя, не се плаши. Важното е, че си го видял в лабиринта.

Чувствам се щастлива, защото зная къде отивам.