Промяна 9: Няма последно танго

Промените могат да продължат до безкрайност и не за друго, а защото панта рей (всичко тече). Точно и затова умните хора са казали, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Точно затова ако не успееш в carpe diem няма втори подобен миг и трябва да гледаш вече към следващите, да ги накараш да се случват или понякога просто да преминаваш през случването им.

Целта на тези промени бе основно да си подредя главата. Някои от тях се случиха в тези две седмици, а други са започнали да се случват по-отдавна. Смяната на платната към днешния ден е факт. Причините за промените са много. Надали сте разбрали точната мотивация, но може би сте схванали посоката.

Точно преди девет месеца твърдях за себе си, че се познавам. Днес на сто процента твърдя, че човек сам за себе си е най-неопознаваемото животно на този свят. И винаги има с какво да се изненадаме. За изненадите към и от другите днес няма да говоря.



Искам да цитирам нещо от Калин Донков, на което – признавам – съм тотално зациклила:



„… една от най-необходимите метафори, които животът търпеливо ни предлага, а ние упорито отбягваме да разчетем:

Винаги е важно да се започне.

Но също – и да се продължи.

Това животът го е записал в програмата си и началото е неговият най-разпространен императив. Ако се вгледаме в нещата около себе си: там понякога началото следва начало – сякаш единствено за да се научим да започваме. Понякога пътят ни се състои само от стартове, вечно се устремяваме към нещо и никога не пристигаме. (Освен на онзи финал, който, без да ни е обещан, винаги ни чака.) Ние рядко осъзнаваме, че така се поддържа съществуването на самия ни свят: от неговите най-дребни капчици, клетки и прашинки до неговите континенти и пейзажи, разум, радости и съвест. Универсалността на това правило понякога ни изумява, но тя е необикновена само за нас. За самото естество на живота това е повече отдавна отработена практика, отколкото хитроумна принуда да изпълняваме предназначението си на земята. Възхищавам се на постоянството му да ни тласка напред.”



Бъдете смели в новите начала. И последователни в тяхното продължение.

P.S. И благодаря за подаденото рамо и ръката на човека, който вървя до мен при всички промени.