Промяна 1: Осъзнаване на необходимостта от промяна

Разходка из дебрите на съзнанието и
последователните действия на промяната.


Не помня вече кой ми каза едно правило за запазване на равновесие. Всъщност това правило се използва при катерачите, но аз толкова го харесах, че започнах да го прилагам в чисто житейски план. Правилото гласи, че когато се спускаш или качваш, за да не загубиш равновесие, трябва да имаш минимум две опорни точки на тялото. И ако при катеренето това означава избор между два крака и две ръце, то в живота опорните точки могат да са малко повече. Обикновено в ежедневието си човек се опира на работата си, семейството, приятелите или някакво друго лично постижение. Едни намират опората в човека до себе си, а други поставят центъра на тежестта вътре в себе си. Въпрос на избор е кои да бъдат опорните точки, важното е те да са стабилни и сигурни и да дават увереност на човека, че може да направи следващата крачка напред без опасност да падне.

Освен това човек избира някакъв път, който да следва при движението си. Пътят може да е маркиран и установен, а може и всеки сам да го прокарва като въображаема линия в пространството и времето. Посоката на движение може да е установена или да се променя с времето. Но за да вървиш нанякъде, трябва да имаш крайна цел. И не, важното не е да постигаш крайната цел бързо, защото след това винаги има следващи цели, всъщност цялата магия се състои в самото пътуване и нещата, които трупаш по пътя.

Когато нещо в пътя не ти харесва или когато усетиш, че опорите по пътя не са толкова сигурни, неизбежно в съзнанието ти се настанява убеждението за необходимост от някаква промяна. Защото когато започнеш да се чувстваш как стоиш на място, значи нещо в избраните опори не е съвсем наред и те са станали фиктивни опори. Има и вариант, когато използването на една опора прекалено много просто подрива стабилността на останалите опори.

В тези моменти трябва да прецениш последователно как да смениш опорите, така че да продължиш напред. Не е много хубаво да сменяш повече от една опора наведнъж. Помнете принципа, че опорите трябва да останат минимум две. Когато сменяш опорите и пътя едновременно, има няколко мига, в които можеш просто да увиснеш в пространството. Трябва малко смелост, за да направиш тази крачка. Защото първата крачка е като скок в празното пространство и неизвестността на приземяването може да те блокира и да не направиш необходимата крачка.

Не мислете, че е лесно. Може да блокираш за месеци наред. Може да блокираш и да не направиш абсолютно нищо и в съзнанието ти да остане мрачната мисъл, че трябва да направиш нещо, но нямаш сили и смелост да го направиш.

А всъщност движението напред изисква точно сила и смелост.

Първата стъпка към промяната е да осъзнаеш необходимостта от промяна, а втората стъпка е да тръгнеш към промяната независимо от страховете си.

Така се сменят платната.