Хайде да обесим Стависки

Ако има някой, който да не е разбрал, какво е решението на първа инстанция по заведеното дело срещу Максим Стависки, значи или не е гледал новините или не е чел блог.бг от вчера насам.

Присъдата е условна и кръвнината е в размер на средната за такива случаи. Законът не се е отнесъл несправедливо нито с осъдения, защото той получава своето законово, финансово и морално порицание, нито дори с жертвите, защото животът всъщност няма цена и дори два милиона не могат да върнат някой от другия свят.

Опитвам се да гледам ситуацията обективно. Единствената причина, поради която се вдига толкова шум и всеки има толкова крайно мнение, е, че Максим е известен. Сега се опитайте да си представите, че същото се беше случило не с Максим, а със Стоичков, например, за когото е добре известно, че често пренася избухливия си характер на пътя. А сега се опитайте да си представите, че баща Ви е блъснал под въздействието на алкохола или не някой на пътя и изходът е бил фатален. Няма ли да стискате палци да се размине с условна присъда, само защото му се случва за първи път. Не да кара пил, а да убие човек.

Идеята на закона е, че често получаваш условна присъда при първо провинение от съответната категория, за да имаш възможност да се коригираш морално. Убедена съм, че престоят в затвора не вкарва в правия път болшинството от пребиваващи, иначе нямаше да има толкова рецидиви. Само за сведение, за първо изнасилване също обикновено присъждат условна присъда в размер на година и половина до две. Ако те изнасилят, ще се чувстваш ли удовлетворен от тази присъда или ще поискаш насилника да бъде изкормен, разчекнат, нае*ан и прочее докато не изпита твоите мъки?

Отмъстителността, злобата и агресията, които се изливат в подобни ситуации, показват няколко неща. Първо, със сигурност масата обожава възможността да мачка идолите си. Второ, на масата й липсва разумност в следването на крайностите. И трето, май на всички им се иска да се върнат Крумовите закони, обаче ако на някой близък му се случи нещо, което подлежи на санкциониране с отрязване на ръка, да минем на по-хуманните варианти като условна присъда.

Спомням си и скорошен случай с приятел, който без да е употребил алкохол, все пак блъсна човек на магистралата (като се има предвид, че на магистралата, особено по тъмно, вероятността някой да прескача по мантинелите, е едно на хиляда) и беше подложен на невероятен обществен натиск, само защото бе една идея по-известен от масата. Дори невинен, беше оплют.

Законът обаче не е емоционална територия. Затова трябва да се мисли трезво. И помислете колко пъти вие или ваши познати се качват с някоя и друга чашка зад гърба си. А, да, обикновено и аз искам да стигна където отивам. И вярвайте - и употребилите алкохол - също.

Всъщност в момента общата настройка е да видим Максим на бесилото. В този дух, можем да метнем въжето и на още стотици герои на днешния ден. Даже имам идея къде да ги сложим, защото това са ужасно много бесилки. И пътят от София до Брюксел изобщо няма да стигне, за да подредим всички да се люлеят от вятъра на пътя.