Не е тайна, че човешката природа е дуалистична, защото във всичко, което ни заобикаля и е вътре в нас, непрекъснато се борят две начала. Някои ги наричат светлата и тъмната страна, други просто добро и зло, трети – дух и материя.
Това непрекъснато противопоставяне намира своето отражение и диктува непрекъснато всяка мисъл и действие в ежедневния ни живот. Сега съм черна, а после бяла. Всъщност противопоставянето на крайностите е абсолютно видимо само за мен и то само понякога, иначе погледнато в най-общ план между черното и бялото има толкова много цветове, че най-честно нещата изглеждат цветни. Дори шарени, искрящи и пъстри, но не трябва да забравяме, че и сивото е цвят.
На този същия дуализъм подчиняваме и взаимоотношенията си с околните. От мен до теб една постъпка или дума изглежда по начин, който може да ме накара да се обърна и да ти покажа лошата си страна. От теб до мен същата постъпка, извършена от теб, влиза в рамките на твоята нормалност и не трябва да ме кара да затръшвам вратата. Това отношение старите хора наричат измерване с двоен аршин. Като в цялото многообразие на измерванията най-интересен е аршинът от мен до мен.
Човек безусловно е най-променливото и неуловимо същество и едновременно с това най-твърдо вкопчилото се в битието си и неподлежащо на промяна и развитие. Твърдата материя, която се движи през пространството, в опит да остане непроменена и неповлияна и в същото време се трансформира непрекъснато чрез духа си.
Панта рей.
Протичащите събития и хора често пресичат пътя ни с толкова висока скорост, че изглежда стоим на място. Като движение на два влака един срещу друг. В мига на разминаването им ти се струва, че оставаш на място, а в същото време си се придвижил напред с метри в своята си посока. Не знам защо се сетих, че е жалко, че влаковете не могат да вървят паралелно един до друг. Винаги се срещат в някаква точка на пространството и времето и после с бясна скорост и с особения шум на въздушната струя се разминават.
Хубавото е, че хората не сме влакове. Въпреки че понякога се размазваме един друг по особено брутален начин.
сряда, 30 януари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар