Благородството задължава

Не е задължително да имаш синя кръв, за да бъдеш благороден. Съвкупността на благородството включва доста качества и характеристики като смелост, жертвоготовност, достойнство, чест и прочее понятия, които са малко или много условни, защото всъщност имат безкрайно много проявления и един път смелостта може да предизвика възхищения, а друг път да вдигнем рамене и да я приемем за чиста глупост.

И не е задължително да си благороден, за да бъдеш джентълмен. Особено в днешните времена, когато джентълменството често се размива в обикновено кавалерство. Джентълменското кавалерство повелява да отстъпваш и да закриляш по някакъв начин хората около себе си. Благородството задължава да си честен с тях. Тогава се питам аз от къде идва онова странно схващане, че има благородни лъжи.

Ако приемем, за вярно твърдението на Бисмарк, че „най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов”, то тогава защо в ежедневните си взаимоотношения се изправяме пред дилемата дали да поприкрием истината или да се изправим пред последствията й? Не казвам, че на мен не ми се налага понякога да прибягвам до това съвършено средство за заобикаляне на някои проблеми и чудесно зная какви са ми мотивите да го направя. Обикновено се стремя да спестя някои сурови факти и истини и на насрещната страна, и последиците от реакцията на насрещната страна на себе си. Променена обаче, истината не става различна, а само се представя по различен начин. Който обаче я видоизменя и превръща във фалш. Ето затова казваме, че с благородни цели сме променили истината, обръщайки я на лъжа.

Мога да изброя хиляди лъжи, които съм чула. Понякога на секундата разбирам лъжата, обаче благородно се правя, че не съм. Друг път разбирам заблудата след време, може и дълго след това. И в двата случая обаче скриването на истината си остава лъжа. И дори да разбирам мотивите за нея, се надига онази лека сянка на съмнение.

Когато послъгвам, обикновено ми личи. Най-малкото по погледа. Пък и определено се чувствам дискомфортно. Всъщност току що с лекота излъгах. Сетих се още и че колкото повече растем, толкова по-лесно ни става да изричаме украсените истини. Като добре отработено действие.

Независимо от всички неудобства на чистата истина, предпочитам да я чувам такава – груба, сурова, ръбата… и определено неблагородна, защото джентълменството предполага изряден външен вид, докато всъщност благородството е състояние на духа.

А ти какво предпочиташ?