Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

вторник, 22 януари 2008 г.

Машинално възпитание

Има служебни думички, които от невръстна възраст ни се набиват в главите и после като товар си ги носим цял живот.

Казваме „заповядайте”, дори когато неканените гости на вратата са последните хора, с които искаме да прекараме следващите два часа. И сервитьорката в пицарията ми казва „заповядайте”, въпреки че я виждам как явно кара втора смяна поред и едвам върви и вяло тряска чиниите на масата. А пък като си тръгваме, аз пак така по навик и от добро възпитание й оставям бакшиш, въпреки че изобщо не заслужава, най-малкото заради изпуснатия върху масата сос и вялото „извинете”.

И малката така се извинява вече. „Мамо, извинявай.” И след две минути прави същата щуротия, за която се е извинила. Явно изобщо не разбрала за какво е бил острия ми поглед и скръцването със зъбки. По-скоро свързва погледа и скърцането с произнасянето на това „извинявай”, отколкото с неправилността на предшествалото го действие от нейна страна.

Машинално казваме „добър ден” или „добро утро”, опитвайки се да повярваме, че наистина е добро, въпреки че единствената ми мисъл е да се върна в леглото и да се събудя някъде към март, когато навън вече ще е топло и зелено. На всяко „благодаря” от клиент (когато изобщо го има) пък често отговаряме „за нищо”. Как за нищо, бе?! За да стигна до това благодаря често ми се е налагало да блъскам по 12-15 часа, част от които нощни. Един колега често ми прави забележка, че на тези „благодаря” трябва да отговарям с „моля”. И е прав. Обаче машиналното „за нищо” просто ми се изплъзва от устата.

Машинално сме възпитани. Машиналното обаче винаги личи. Защото я няма онази искрена възторженост на топлото чувство.

И сега няма да Ви благодаря, че ми прочетохте поста.



Искам обаче да благодаря на someone very special, защото ми дава кураж да вървя напред.

Няма коментари: