Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

вторник, 23 октомври 2007 г.

За светлата и тъмната страна на Силата

Силата, да, онази същата, е разделена условно на светла и тъмна. Чудите са какво е силата? Силата е увереността и желанието да вървиш напред и да постигаш целите си. Т.е. силата срещу слабостта е действието срещу бездействието. И в същото време движението е сила, но покоят не е слабост. Слабост е спирането на движението.

Делението на силата на светла и тъмна страна се обуславя от посоката на движение на силата. Най-условно тъмната страна се стреми към надмощие над всичко останало, докато светлата страна означава използване на силата в името на доброто. Но пък делението на добро и зло е толкова условно. Доброто за мен може да е недобро и дори лошо за теб. Както и обратното.

Свръхчовекът на Ницше е силният човек. Мотивацията на неговия силен човек идва от гнева и бунта, както и от овладяването на знанието. В този смисъл вероятно свръхчовекът владее тъмната страна. Защото той се пробужда от страха. Страхът води до гняв, а гневът до омраза. Омразата избухва в сила, а силата побеждава. А когато човек постигне първата победа върху другите започва да се замисля, че трябва да победи себе си. Тогава страхът се замества със смелост, гневът с контролиран хъс, а омразата се топи, защото е излишна.

И не, антиподът на омразата не е любовта. Любовта е онова чувство, което може да те изпълни, една когато победиш собствения си егоизъм да обичаш някой друг повече от себе си. А антиподът на любовта е безразличието. Докато омразата е отричане в невъзможността да приемеш нещо. А дали антиподът на омразата не е преодоляването на отрицанието?

Опитваш се да откриеш себе си на коя страна на Силата си? Малка тайна: Да откриеш себе си, т.е. своя Аз, не е нещо, което подлежи на истинско откриване. Това не е ябълка все пак. Аз-ът е нещо, което създаваш. Ден след ден, стъпка по стъпка. Всичко, което правиш, всичко, което казваш, всичко, което мислиш – ето с това създаваш себе си. Не е нужно да търсиш себе си, защото всъщност в момента се създаваш. Затова не се чуди къде ти си в Силата. Правилният въпрос е какво от себе си създаваш днес. И къде ти е Силата.

Затова важното е да владееш Силата. Останалото няма значение.

И не, не Силата да бъде с теб, а нека Силата бъде в теб.

1 коментар:

Анонимен каза...

страхотно..