Анализирай това

Не знам какво искат хората от мен. Иска ми се да знам, защото съм добро дете и се радвам, когато виждам хората щастливи и усмихнати. Всъщност напоследък повтарям толкова често, че съм добро дете, че почти ще вземат всички да ми повярват. Интересното е, че ще взема и аз да си повярвам.

Не съм добра. Всъщност човек се ражда ни добър, ни лош. Средата после го тласка в една от двете крайности. И колкото и да се дири баланса, той може да е постижим в общ план, но не и във всяка конкретна ситуация. Защото във всяка ситуация човек е различен. В зависимост от влиянието на околните – хора и събития – от човека изскачат понякога дори неподозирани качества на доброта или лошотия.

Не съм и дете. Пораснах. Ще ме питате кога успях. Пораснах докато се опитвах да подражавам на възрастните, да отговарям на техните изисквания, да постигам разни неща. Не казвам, че съм свършила с това. Тепърва предстои още и още. Но човек е безвъзвратно пораснал в мига, в който спре да задава въпроса „защо” на околните и го насочи с цялата му сила към себе си. А в мига, в който започна и да си отговарям сама на всички „защо”, ще знам, че вече съм достигнала и мъдростта.

Да се върна на хората. И техните очаквания и илюзии. Особено на последните две. Крайно време е да изхвърлите всичко и да започнете на чисто. Това, че човекът е единственото животно, което повтаря грешките си, не означава, че трябва да си блъскаш главата в стената докато стената не падне. Очакванията и илюзиите имат отвратителния навик да се натрупват, една върху друга, докато не се създаде такъв куп, под който трудно можеш да видиш дори човека.

Всъщност, всеки има право да има очаквания и илюзии. Дори нямам против. Единственото, за което имам против, е да ме занимават с тези неща. Както и да съм техен обект. Защото аз не очаквам нищо насреща. Когато срещна нов човек, му подавам бял лист и го чакам спокойно да видя какво ще напише вътре. Когато имаш очаквания към бъдещото написано, се погрижи поне да дадеш ключови думи на вече непразния лист.

И ако някой се чуди дали съм добре, да, добре съм. И винаги ще го повтарям, независимо дали е вярно или не. И ако някой се чуди какъв е смисъла на горното, да не ме пита. А да си го анализира сам. В момента съм заета да отговарям на собствените си въпроси.

И само защото съм добро дете, ще продължа да се усмихвам. И все така продължавам да искам да виждам, че и хората се усмихват.