Особености на софийските улици

Вървя си по улицата рано сутрин. Като един редовен и нормален гражданин на таз прекрасна държава, не се разхождам по улиците, а отивам на работа. Т.е. бързам. Защото колкото и винаги да искам да отида по-рано на работа, за да избягам от задръстването и потока от същите като моята видиотени физиономии сутрин, рядко успявам да стана достатъчно рано, за да го постигна. Всъщност ставам достатъчно рано, обаче вътре в мен има вграден компонент за замотаване в пространството и времето, благодарение на което винаги тръгвам в последния възможен момент.

Бързам. Независимо от начина на придвижване. Когато човек върви по улицата сутрин, трябва да внимава особено и да се оглежда на шест посоки, за да успее да стигне безопасно до местоназначението си. Чудите се защо шест? Ляво, дясно, напред, назад – това е в рамките на нормалното. Не трябва да се блъскаш в други хора, пътища и автомобили (това май беше някакво старо предаване), а да си проправиш успешно пътечката.

Петата посока е нагоре. Винаги хвърляй едно око в небето. Не защото от там ще падне джакпота. А защото в 8,30 сутрин има много работлив народ и затварят движението на едно от най-натоварените кръстовища в София, за да поставят нова реклама. Затова трябва да се внимава да не те тресне новата Тойота например.

Шеста посока. Гледай си в краката. Там, където стъпваш, има неподозирани неща. За дупките вече всички знаят, че изникват на неподходящи места. И е ясно, че ги е направил Костов, а сега бат Бойко ги запълва. Както стана ясно, че Костов и Овчаров кроели заедно планове за благоденствието на България. Опазил ни Господ от кроежи.

Но в краката няма само дупки. По улиците ни не се търкалят обелки от банани, защото свикнал от ограниченията на банановия режим, българина така или иначе няма навик да яде банани в друго време освен по декемврийски празници. Добре, че увеличиха новогодишните чествания с една българска коледа, че да се видим и ние в празници.

По улиците освен някакви и всякакви боклуци, има кучешки л@йн@. И ако никой не им обръща внимание, защото си мисли, че това е най-малкия проблем на София, съм твърдо против. В предизборните платформи никой нищо не казва какво ще прави с тези кучета. И нямам предвид само бездомните. Основният проблем са именно надомните кучета, които вършат естествените си нужди където им падне, но основно там където аз вървя. За мен проблемът не е и толкова в самото куче като животински вид, а в неговия собственик като неживотински вид.

Алоу! Ти с кучето. Докога ще търпиш кучето ти да се стиска до последния възможен момент, защото теб те мързи да го изкараш на разходка и в мига, в който види синьото небе, да се присвие лекичко и да си пусне изядената вчера храна, а ти в същото време да се правиш, че нищо не виждаш и да гледаш в небето?!?!?!

И после всички доволно си продължават по пътя.

Четиригодишната ми дъщеря веднъж попита: „Мамо, тези хора защо разхождат тези кучета? Нямат ли деца да си гледат?” Нищо против кучетата. И аз имам. Далматинец. Три пъти шампион на България. Обаче го гледаме на вилата. Защото наистина си обичам кучето и искам да се чувства добре.

Не, няма проблем с л@йн@та по улиците. И в Париж имало много. Цял филм направиха от това. Казват, че Париж бил столицата на Европа. Само че не л@йн@та по улиците са направили Париж това, което е.