Кадифено удоволствие

Гледах го в унес как лежи до мен. Привличаше ме неудържимо. Обаче продължавах да го гледам през мигли и да отлагам момента, в който...

... протегнах пръсти и го погалих нежно. Взех го в ръка и лекичко го засмуках. Този момент винаги е много специален. Мигът на първичното опознаване. Когато с език лекичко го обхождаш, за да усетиш вкуса му. Когато усещаш всяка грапавина по него. Когато предусещаш удоволствието, което ще ти достави после.

Поех го целия. Притиснах го с език и го оставих там за секунда, да се движи сам. Тръпки на задоволство пробягаха по гръбнака и се настаниха трайно някъде под лъжичката, където запърхаха пеперудите на удоволствието.

Не бързах. Исках да удължа максимално момента на безвремието. Продължавах да си играя с него. Леко, нежно, сякаш е чуплив. Обичам да усещам как реагира на ласките ми.

Заслушах се в музиката, която се носеше тихичко. Представих си как се нося по някаква безкрайна спирала, а вятърът от прозореца галеше кожата ми и ме караше да настръхвам още повече. Песента се смени, започна друга с по-бързо темпо. Използвах момента, за да сменя темпото и аз. По-нападателно, по-силно, по-изненадващо. Нежността отстъпи място на чистата жажда за повече и по-дълбоко.

Исках го. Целия. Без мисъл за друго. Той не издържа на устрема. Потръпна за миг и се предаде. По гърлото ми се плъзна топла и като меко кадифе гъста течност. Усещах как се стича на малки поточета. Потръпнах. Усещането от сладостта на мига ме изкачи на върха на върха на спиралата.

Отворих очи. В мигове като този светът изглежда толкова различно място. Сенките са небрежно притъпени, лошите мисли се крият някъде в килера, а в премрежения поглед се чете единствено удоволствието от кулминацията.

Протегнах ръка и взех още едно парче шоколад.