Не беше гладен. Вече го бяха нахранили сутринта. Не беше и жаден. Водата си стоеше в единия ъгъл почти недокосната.
Всъщност беше отегчен. Ден след ден се повтаряше едно и също. Добре поне, че беше топло времето и можеше да излезе малко навън. Бяха му осигурили сравнително доста голямо пространство в сравнение с останалите. Навън имаше терасовидно насечен терен, по който можеше да се разхожда, да поляга на сянка, да поплува... стига да реши.
Погледнато отстрани нямаше никакви грижи. Не трябваше дори да се грижи за прехраната, нито за отбраната на семейството си. Прехраната му я носеха, просто трябваше да яде. Нямаше нужда дори да прави усилие да улавя и убива храната си.
И за семейството си не трябваше да се грижи. Защото всъщност нямаше. Периодично му пускаха по някоя женска колкото да я заплоди, после няколко месеца се грижеха заедно за малките, а после и малките, и женската изчезваха мистериозно. Мистериозно за него, а всъщност ги разпращаха по други места. Родени в клетка, заминаваха за новите си клетки.
Беше полегнал до езерото на сянка. Пред очите му се въртеше някакъв калейдоскоп от изминалите години. Не знаеше кое от кога е. Виждаше лъвицата, играещите лъвчета, потокът от преминаващи хора и широко отворените детски очи, сочещите пръсти... и много опити да го снимат. Никога не им позволяваше да го снимат добре. Ако искат да снимат наистина, да отидат на сафари.
Изправи се и с люшкаща се уморена походка тръгна да се прибере вътре. Задните крака го боляха вече ужасно, едвам пристъпваше на тях. Годините си казваха тежката дума. Силите отдавна го бяха напуснали. Козината му бе започнала да капе, зъбите бяха опадали. А скоро и от величествената му грива нямаше да има и помен.
Изрева вяло. Но достатъчно страшно, за да утихнат всички шумове наоколо. Ослуша се и кимна със задоволство. Все пак си оставаше царя на животните.
Но пък си помисли, че няма значение дали си цар, когато нямаш свободата да правиш каквото решиш. Оставаше си един лъв в клетка. Така роден, така щеше да си отиде.
неделя, 5 август 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар