Куршумите като инструмент на демокрацията

Много обичам да се вдига шумотевица. Особено като стане нещо, за което всички имат версии, но никой не знае истината. Още по-интересно става, когато гръмнат някой близък до властта и парите и всички вкупом се втурнат да обясняват какво е направено и какво ще се направи.

Три седмици след „бум-бум” събитието обикновено нищо съществено не е направено и тогава се появяват тези, които започват да обясняват какво е трябвало да се направи. През това време се изгражда стройно-разбъркана система от хипотези и почти винаги излиза, че пострадалият е някак дълбоко и неуловимо за обикновения човек свързан с белите, сивите и черните структури в хубавата ни държава.

В крайна сметка след месец всички вдигат рамене. Нищо не е разкрито. Или ако е разкрито, то ние изобщо не разбираме за това.

Опитвам се да се сетя колко от показните убийства (слагам всички в една категория, независимо дали са успешни или не) през последните десетина години са били разкрити. И колкото и да се опитвам, не мога да се сетя за нито едно.

Но пък се сещам за думите на ББ, който преди няколко години каза, че видял списък на някакви хора, които до известно време няма да са сред живите и изброи имена, които после наистина бяха по челата на вестниците. Може ли процедурно питане? От къде ББ ще го е видял този списък? Ти ако си килър и си направиш списък, точно на ББ ли ще го пратиш по мейла, м?

Всъщност теорията ми е друга. В държава от посттоталитарен тип (като нашата), където в държавния апарат нищо не се е променило за последните 20 години, сиво-черните структури се създават от самия държавен апарат като удобен инструмент за разчистване на бизнес и политически интереси.

И когато някой стане твърде голям – независимо дали от бизнес центъра, от политическия апарат или от т.нар. криминален контингент, следва логичното му отстраняване.

Това, разбира се, след като всички други начин за ограничаване на неговото влияние са изчерпани.

Все пак се водим демократична държава.