Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

четвъртък, 12 юли 2007 г.

Как да си направите време?

Всички се оплакваме, че времето не достигало. Че летяло, хвърчало и не знам още къде отивало.

Преди години ни повтаряха упорито, че "времето е наше". Който се прецакал да повярва - прецакал. Защото сега гледа назад и се чуди къде е това "неговото" време.

Ще му кажа веднага. Там - в миналото, при излетялото време.

Времето е неподлежаща на контрол величина. Не че не се опитваме да го измерване и вкараме в стройни коловозчета и разчетчета. Дори и вкарано там, то не се подчинява. А си тичка в лек свински, пардон, конски тръст напред и все напред.

Та, ако очаквате да Ви кажа как да спечелите допълнително време, няма да мога. Въпреки че ако искате да "спечелите" време, за да направите нещо, е много лесно. Просто отлагате за някога напред съответното действие. Да се има предвид обаче, че всяко отлагане на нещо си не е печелене на време, а точно загуба на време с оглед постигането на целта. И да не ми се обяснява, че по-добре късно, отколкото никога. Винаги съм твърдяла, че е по-добре от първия, отколкото от сто и първия път.

Ако искате нещо от времето, не си губете времето да мислите как да спечелите време, а действайте. Ако все пак не успеете, може да се успокоите, че и утре е ден. И най-голямото успокоение е, че времето изобщо не му пука за Вас.

Сетих се само, че за да си освободя от моето време мога да прехвърлям заемащите времето ми действия на други хора, т.е. да им крада от тяхното време. Хитро, м?

Но и да се надбягваш с времето обаче, няма никакъв смисъл.

Няма коментари: