Зануляване

Каквото и да прави човек и каквото и да гради и влага в него време и усилия, неизбежно идва момента, в който трябва да започне отначало, независимо дали причината е, че е постигнал желаната цел, защото се е провалил или защото е сменил приоритетите си.

Винаги в такива моменти съм се чувствала ужасно изпразнена от съдържание. Не че нямам какво да кажа. Нямам това предвид. Но за мен съдържанието не е това, което говоря или пиша или правя. Съдържанието си остава това, което е в главата и сърцето ми. (Въпреки че напоследък дълбоко се съмнявам в наличието на последното.)

Ако приема теорията, че животът е спирала, по която се движиш и ту се приближаваш към центъра (т.е. истината), ту се отдалечаваш от него, то къде е точката на зануляване, т.е. на баланса?

Хванах Ви неподготвени сега, нали? :-Р