Най-малкото защото ако кръстосвам улиците в късните доби на нощта, в мъртвото време около 4-5 обикновено КПД-то ми спада до степен, че съм в състояние да заспя права до първото дърво. Е, всъщност почти винаги заспивам след като се прибера, а не до дърветата.
Или ако си легна като добрите деца малко след Сънчо или по-скоро след късните новини, мигът на просветляване на първите лъчи обикновено съвпада с тази част на съня ми, която е най-сладка и най-изпълнена с хаотични сънища, добре обвита в мекотата на завивките и трите възглавници, с които спя обикновено.
Днес обаче бе различно...
Мисълта за July Morning явно е била последното нещо в полупразната ми глава на заспиване снощи. Тръгна от един разговор през деня. July Morning на морския бряг. July Morning на покрива. Сетих се за един July Morning в планината. Бяхме добре увити в едно одеяло. Огънят от вечерта отдавна бе изстинал, оставил само сивкава пепел, която утринния вятър се опитваше да събуди и разнесе наоколо. Но пък ние бяхме горещи и розови. Пълни с искри. С френетично очакване, че когато големия портокал изплува зад билото, ще се случи нещо...
July Morning... всъщност за мен е било много повече пъти през август.
July Morning може да има всеки ден.
И всъщност няма нищо общо с идеята на July Morning.
There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own
With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la
Няма коментари:
Публикуване на коментар