Да победиш себе си

Всеки ден е едно малко състезание. Ако завърша деня с положителен резултат, т.е. с чувство на удовлетворение от деня, значи съм спечелила поредния тур, но не на колоездачната обиколка на Франция, а на обиколката около себе си.

Спортният дух е дълбоко въплътен в мен. И в името на победата със в състояние да направя какво ли не. Защото казват, че целта оправдава средствата...

И е така, и не е така. Защото много зависи каква е целта и какви са средствата. Или с други думи: всеки случай е частен. Имам си принципи, които никога не бих пристъпила. Както и някакъв морал. Такъв, общочовешки. Със сигурност не бих минала през трупове в името на целта. Поне не физически. :-Р / това обаче е тема за друг път.

Излиза, че най-важното е да си по-добър от масата останали участници. И това е единственият начин да напредваш и да изпъкнеш сред тях. Къде е предела на възможностите спрямо масата със сигурност никой не знае.

Това обаче е абсолютно затворен кръг. Състезаваш се всеки ден с другите и обстоятелствата. А човек не може да контролира всичко.

Тайната трябва да е в друг вид победа.

Има индийска поговорка, която гласи: "Няма нищо благородно да превъзхождаш другите. Истинското благородство е да превъзхождаш това, което си бил вчера."

Ето затова - в реалния живот, не е важно от кого си по-добър, най-важното е да ставаш по-добър от себе си.