Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

сряда, 27 юни 2007 г.

Изгубени в превода

Не става въпрос за филма. Въпреки че закача идеята от там.

Чудех се защо правим всичко възможно да говорим на различни езици. Всъщност е много хубаво да се говори, обаче въпросът е кой какво разбира.

Винаги съм си мечтала да мога да се досещам кой какво е имал предвид когато е казал нещо съвсем обикновено, а след време се оказва, че е имал предвид нещо сложно и съвсем друго.

Нямам време за асоциации в забързания ден. Ако някой иска да ми каже нещо, да го каже в прав текст. Вероятността да не го разбера е минимална. А ако трябва да се досетя, мога да асоциирам сто неща и нито едно да не е вярното.

Говорете. Направо. Знам, че няма нищо по-трудно от това. Особено когато те е страх от отговора. Но все от някъде трябва да се започне.

Няма коментари: