Човек се учи как да живее…

докато е жив.

Това не съм го измислила аз. Само малко обърнах една мисъл на Сенека. Защото се замислих как си учим житейските уроци.

Израстването на един човек не е само с възрастта, която се измерва с годините, прекарани на този свят. Не е само физическо, което се измерва с ръста и килограмите да речем. Израстването за мен е най-вече емоционалното и интелектуалното ниво на напредък.

Хората на 25 да речем, в никакъв случай не са еднакво пораснали. Има истини в живота, които дори и общоизвестни, всеки осъзнава сам на някакъв етап, било то на 20, 25 или 35. Има и хора, които никога не успяват да осъзнаят някаква истина. Защото просто не са се сблъскали с нея.

Истината? Ако си живял в заблуда, истината обикновено е като бързия влак. Просто те блъска с тази скорост и може да те остави на място, застинал в изумление и питайки се сам къде си бил досега.

Уроците никога нямат само една страна. Моите уроци няма как да са твоите. Уроците са многообразни и условни. И никой не може да се научи от чуждия урок.

Ето затова всеки ден се учим как да живеем. Защото всеки ден откриваме нещо ново и всеки ден човек расте с мъничко.

Ето това означава „Не става само с ядене. Трябва и акъл.”

Мисли, учи, мисли, учи … и върви по пътя…

Живей! Толкова е хубаво в крайна сметка.