Поглед навън и навътре

Прозорливостта, способността да можеш да предвидиш няколко хода напред в бизнеса и изобщо живота като цяло винаги се е целяло като положително качество. И него оспорвам. Доволна съм, че често успявам да предвидя развитието на ситуациите, така че да използвам максимално обстоятелствата и да постигам целите си.

Прозорливостта обаче има и друго измерение. Да разбереш не само ситуациите, ами и хората около себе си. Защото много често истинският човек се изразява в междуредието на думите, които изрича и на действията, които предприема. Да разбереш движещата сила на един човек е наполовина спечелена победа в приобщаването на този човек към твоята цел.

Защото – може да не Ви се вярва – но единствено общите интереси и цели събират хората. Не любовта, не алтруизма, не желанието да общуваш… Ако аз съм заинтересована в твоята цел, ще те подкрепям до момента, в който поддържам интерес. Хм, малко цинично, но не е. Просто е вярно. И това е причината с времето приятелите да се променят. Ако двама души се развиват паралелно, могат да останат приятели за цял живот. Но ако по плоскостта интересите им се разминат в някакъв момент, те просто се плъзгат встрани един от друг и се разделят.

Прозорливостта е и умението да проумееш себе си. Да успееш да се вгледаш в най-тъмните кътчета на мислите и сърцето си и да можеш да си кажеш, че знаеш какво те движи напред, какво те спира, от какво те боли и какво те радва.

Излиза, че прозорливостта е умението едновременно да успяваш да гледаш напред в бъдещето като не забравяш какво си оставил зад себе си и в същото време да успяваш да се вгледаш вътре в себе си, за да оцениш ефекта на външния свят върху вътрешния си мир и да не забравяш по пътя да се погледнеш в огледалото на другите.

Ако не сте разбрали нищо дотук, причината е, че навън е чудесен слънчев ден и изобщо не мога да проумея защо седите пред компютрите, а не излезете да се порадвате на лятото.