Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите
Ако приемем, че животът е кофа с лайна (по Вонегът), за да изплуваш на повърхността, трябва да успееш да се изкатериш по тези около теб и оттласквайки се от тях да вървиш към върха. Друг начин няма, защото човек се ражда слаб, за да стане силен. Бидейки слаб в началото, единственият му начин да стане силен е да се опре на опита и силата на околните, за да успее да излезе нагоре. Не е възможно хората да останат маса, т.е. с еднакви умения и възможности, по-адаптивните, по-умните, по-хитрите обикновено изплуват над масата. Оставам заблудена.
Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени
Човекът е мислещо същество и се стреми да формира своя малък свят спрямо предпочитанията си. Малкият свят обаче е част от големия. В големия свят много неща са отвъд контрола на малкия човек. Климатът, голямата политика, законите на физиката… всеки разбира от всичко и има идея как може да се поправи към по-добро. Продължавам да се тревожа.
Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим
Свикнали сме да чуваме, че невъзможни неща няма. Казвала съм, че когато съм се родила никой не ми е обещал да ми е лесно. А пък дядо ми наистина твърдеше, че ако искаш нещо достатъчно силно, то ще се случи. А ако не се случи, значи не си го искал достатъчно силно. Въпреки това – невъзможните неща продължават да съществуват. Явно трябва да се науча да искам по-силно.
Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания
Дребнавите предпочитания произтичат от вкусове, стереотипи или изградени принципи. Принципите не са никак лошо нещо. С тях човек поне има водеща линия. Но казват, че принципите съществували, за да бъдат нарушавани. И все пак ако не се придържав към дребните си навици за чаша кафе сутрин или твърдата си ненавист към определен тип музика/хора/мода/стил... няма да съм аз. Отказвам да оставя дребните предпочитания.
Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим
Виж ето това у другите не мога да го разбера. Въпреки че всички повтарят, че човек се учи докато е жив, все пак човекът остава единственото животно, което повтаря една и съща болезнена грешка отново и отново. Не пренебрегвайте себе си.
Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот
Проба-грешка-проба-грешка. Не е ли това най-краткото описание на човешкия живот?
А сега преди всички да кажат какво мислят по горното, се замислете колко често просто изразявате мнението си без да са ви го искали. Просто отбелязвам, че не се изключвам от тази група.
И ако това са грешките на човека или грешката е да бъдеш човек, то тогава предпочитам да съм сгрешен, но човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар