Как да си зарежа гаджето?

Когато си заедно с някой от срещуположния пол (или пък от своя, в зависимост от сексуалната ти ориентация), се предполага, че се харесвате достатъчно, за да делите помежду си времето и емоциите си. Не твърдя, че е задължително да се обичате. Знаете, че не всяко влюбване, т.е. химическата реакция на привличането, преминава в дълбока и необятна любов.

Когато обаче отношенията започнат да изстудяват и разговорите да стават по-напрегнати, явно е, че връзката между двамата се опънала до такава степен, че всеки порив на вятъра може да я скъса.

Логично в този момент противоречията трябва или да се преодолеят, или всеки да си хване пътя. Да се хване пътя обаче, не винаги е толкова лесно.

Топ на тъпите постъпки в това отношение от моя страна е зарязването на едно гадже в казармата като … му пратих писмо, от онези стандартните, на хартия и в пощенски плик. Не си мислете, че бях обяснила нещо съществено в писмото. Бе уведомително и не изискваше нито отговор, нито потвърждение.

Естествено, понеже всичко се връща… след години получих подобно уведомление, само че с sms. Въпросният пич ми бягаше втора седмица по тъча и не ми отговаряше на обажданията. На края получих sms със сладкото съдържание: „I’m depressed, it’s better to break” (т.е. в депресия съм, по-добре да се разделим). Мдам… не му отговорих, аз да не съм психоаналитик. Но ме заболя.

Ако си заедно с някого, то причината не е била единствено, че си го харесвал като визия. Вероятно сте си прекарвали добре, забавлявали сте се заедно, говорили сте си. Чудя се обаче защо когато отношенията започнат да изстиват и да се опъват, разговорите секват.

След като си разделил с някой емоциите, съкровените си мисли и желания, показал си истинската си същност, не е ли най-логичното нещо да останеш приятел с този човек? Когато се разделят двама души, те вече няма какво да делят и това е основата на едно добро бъдещо приятелство.

Явно обаче само аз си представям нещата така. Тъжно е, но когато двама души са били дълго заедно, обикновено с раздялата си делят и общите приятели и местата, на които са обичали да ходят. Дори да не е имало любов, идва омраза и неприязън.

В крайна сметка излиза, че да не мразиш е едно от най-трудните неща.