Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

неделя, 10 юни 2007 г.

Талибана напада с трамвая

О, миг поспри, замръзни, чело в земята удари и Буш със знаме посрещни!

След кратка разходка из затворената зона в центъра на София, който трябва да забравите, че съществува в момента, докладвам следното:

Два броя колоездачи смутиха народната полиция и Сикрет Сървиз и предизвикаха бясно ръкомахане и отбиване на колоната с чуждестранни журналя. Колоездачите се промъкнаха през Ректората, влязоха необезпокоявано в оградената с червено-бели ленти територия и поснимаха наредените през метър тук българско, там американско знамена.



Народната полиция ги забеляза след около два километра навлизане в зоната и им нареди да се оттеглят незабавно, без да благоволи да им иска документи. Усмивките, невинната физиономия тоже, вършат чудеса.



Обаче след това започна едно обикаляне. Как да се върна вкъщи без да заобикалям много. Пред Св. Неделя не трябва да се спира. Защото талибаните, видите ли, ще дойдат именно с трамвая от Централна гара. На сянка на ъгъла на Шератон, кацнали на едно дърво, висяха седем-осемнайсет герои на българската сигурност, които ме отпратиха в небитието към Лъвов мост (вероятно да посрещна талибаните там).

След усилно въртене на велопедалите, докладвам, че Буш няма да го докопат талибаните точно тук. И не за друго, ами защото още търсят де е България на картата.

Няма коментари: