И нека силата бъде с теб

Светът е като бурно море, а всеки от нас е капитан на малка лодка – лодката на своя живот. Вълните се блъскат върху лодката и я подхвърлят напред и назад. Понякога вълните блъскат лодката толкова силно, че започваш да страдаш от морска болест.

Вълните се предизвикват от вятъра и от други сили, които са отвъд контрола ни и дори отвъд степента, до която можем да проумеем света. Но лодката е под контрола на сигурната и здрава ръка. Можем да удържим лодката стабилна и да предотвратим морската болест. Само трябва да използваме силата си и да задържим лодката да не се люлее. Със сигурност вълните ще продължат да се разбиват в лодката, но тя ще продължава напред и все напред.


Можем и да се оставим на вълните и течението да ни контролират със своята сила. Въпрос на осъзнато решение е чия сила ще победи.

Ако не всичко зависеше от отделния човек, а от някакъв генерален план, съдба и прочее, нямаше да има никакъв смисъл. Всъщност смисълът се крие във факта, че всеки сам има право да реши и да се бори дали да продължи. Всеки сам решава къде иска да отиде и как да стигне до там. Затова се казва, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. И под мечти със сигурност не се има предвид покоряването на света и откриването на лекарство, което ще осигури вечна младост (въпреки че има и хора с такива мечти).

Осъзнаването на собствената сила да поставиш своя хоризонт е ключето към щастието. А победата е в използването на тази сила. И в непрекъснатото разширяване на хоризонта.

И нека силата бъде с теб.