Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

понеделник, 7 май 2007 г.

Как да разберем дали той е г-н Перфектен?

Интересно ми е как когато сме по-малки се влюбваме по-често и с напредването на времето все по-рядко успяваме да го правим. Вероятно това се дължи на загубата на илюзиите. Или на умора на сърцето да обича. Във всеки случай – имам чувството, че когато бях на 14-15 бях постоянно влюбена в … самото усещане да си влюбен, докато сега изобщо не мога да се похваля със същата лекота на включване в процеса на привличане, флирт, усмивка, леко бягство, победоносно завръщане…

Просто защото все по-трудно харесвам. Вероятно съм изградила набор от интуитивни критерии, които следвам твърдо, въпреки че не осъзнавам напълно.

Затова, идеята ми за г-н Перфектен касае единствено хора като мен – които са преминали годините на влюбване в любовта, хората, които са изградили критериите и са пораснали емоционално. Когато някой успее да се задържи в нечия орбита достатъчно дълго и съответно някой се задържи в твоята орбита същото количество време, започваме да си задаваме въпроса – а сега накъде. Така ще си гравитираме или търсенето най-накрая може да приключи.

Снощи ми хрумна и отговора. (Благодаря на … )

За да си отговориш, трябва да успееш да погледнеш въпросния обект отстрани и реалистично да видиш всичките му недостатъци и черти, които не ти харесват. Ако прецениш, че ги приемаш и можеш да продължиш, съпътствана от тях, без да се промъква мисълта, че с времето ще успееш да ги промениш или пък че те ще изчезнат от само себе си, значи това е човека.

Толкова е просто.

Приемаш човека като даденост. Тук усетих безумието на схващането, че можеш коренно да промениш някой, само защото гравитира около теб. Не изключвам взаимното влияние и промяна под въздействие на гравитацията. Но основното винаги ще си остане даденост. Особено когато розовите очила на влюбването отидат в препълнената кофа за боклук, купищата вестници в коридора и умората на ежедневието.

Ако откриеш, че има неща, с които не би могла да живееш в човека срещу теб, просто махни с ръка и колкото и да не ти се иска, продължи по пътя на търсенето на г-н Перфектен. И не забравяй, че когато все пак го откриеш, може да се окаже, че той пък все още чака г-ца Съвършенство и това може да не си ти.

В търсене на:




Няма коментари: