Доброто възпитание не е единствено първите седем

При невъзпитана постъпка на някой – когато например си изтрие сопола в ръкава – обикновено казваме, че му липсват първите седем. Не го отричам. Първите седем са важно време, в което наистина се научаваш на лична хигиена и приемливо за околните поведение. Времето, в което ти се насажда в главата, че автоматичният отговор на „заповядай” е „благодаря”; че не се казва „дай”, а „може ли” и „моля” и още ред подобни навици на възпитанието.

Това обаче не е всичко. Гледайки потока от хора навън, които тичат озлобени и нахъсани, блъскат се да заемат място в градския транспорт или карат неправилно, изпреварвайки останалите, съм сигурна, че и техните майки са се старали през първите седем. И съм сигурна, че са успели да ги научат на принципите на доброто възпитание.

Само че се получава така, че с времето връзката между доброто възпитание, получено през първите седем и последващите периоди от живота на човека се къса.

Това би било вярно, обаче, ако доброто възпитание се заключаваше единствено в натрупаното в тези седем години. А всъщност вярното е, че човек се учи на добро възпитание цял живот. Доброто възпитание не е само да имаш култура на хранене и елементарно поведение, както и какво е подходящо да облечеш в дадена ситуация. Да си възпитан означава да умееш да общуваш с всички, да можеш да си налагаш необходимия самоконтрол, когато това е нужно. Да знаеш кога и какво да кажеш, както и да усещаш кога трябва да замълчиш. Все неща, които се учат с години. Да си възпитан значи да живееш така, че да не пречиш и на другите до теб да живеят, да се държиш с всички така, както би искал и с теб те да се държат. Да си възпитан означава преди да коментираш хората около теб, да погледнеш първо себе си и тогава да прецениш дали имаш право на коментари. Да си възпитан означава, да си толерантен към индивидуалните качества на всеки и да го приемаш такъв какъвто е без да го променяш.

Всичко това изглежда много банално, но е много трудно за постигане.

Не трябва да забравяме, че културният човек е огледалото на обществото. Но да си възпитан си остава истинско изпитание на волята и проверка на нервите в наши дни... Защото да си възпитан е задължение, а в днешни условия – истинско постижение.

Ние се борим за постижения, нали?


----

P.S. Доброто възпитание обаче не ме задължава, когато ме плеснат по едната буза, да подам и другата. Това действие е обект на друга доктрина, която няма нищо общо с горните разсъждения.