Македония – люлка на световната писменост?

То бива да си измисляш история, бива и да лежиш на несъществуващи митологеми, но някой неща твърдо надхвърлят представата ми за разумност. Приемам, че понастоящем сме два народа - българи и македонци - пък били те и с общо историческо и културно минало. Сред най-смешните ми случаи наживо с македонци бе един, когато едно македонско девойче поиска да си говорим на английски, защото не «разбира» български. Посмях се хубаво зад гърба й, за нейна сметка.

Дали настоящите македонците са бивши българи не е толкова важно. Със сигурност обаче това, което някога е била Македония от времето на Александър Македонски, със сигурност няма нищо общо с настояща Македония. И колкото и да им се иска да са негови наследници, няма как да стане. Защото тогава Македония е било наименованието на територията, която е владял. И нищо повече.

Възмутилата ме инициатива е искането ЮНЕСКО да обяви Македония за страна на световната писменост. От къде на къде? Ами дай тогава и Солун да обявим за град на световната писменост, защото по една случайност родителите на славянската писменост са родени там.
В цитата пише, че македонците имали право. Имат много права, но не и точно това.