1-ви май - възхвала на какво?

Официално днешният 1-ви май се води ден на труда и на международната работническа солидарност. Казано честно малко се замислих защо точно не работи целокупния български народ днес и бях почти убедена, че съм се объркала за смисъла на деня.

Първо си помислих, че празника идва от някаква комунистическа глупост. После като поразрових, видях, че честването се ражда, когато на 1-ви май 1986 г. работниците в САЩ се изправят в борба за 8-часов работен ден. На 4 май 1886 г. 100 хиляди демонстранти тръгват по Чикагските улици в мирни демонстрации, когато на градския площад Хаймаркет избухва бомба и демонстрацията е окървавена, а синдикалните водачи – обесени. А 1-ви май е обявен за Международен ден на труда на Конгреса на Работническия интернационал през юли 1889 г. (Работническият интернационал вече ми звучи като "пролетарии от всички страни, обединявайте се".)

Колкото и парадоксално да звучи, излиза, че по време на върлия комунизъм в България, сме чествали празник, произхождащ от вражеска Америка. Днес това не звучи толкова лошо. Нали все се равняваме по братята американци. Така скоро има тенденция да запразнуваме Деня на благодарността, Деня на бащата, Хелоуин и още няколко чисто американски празници.

Какво по-добро от това. Тъкмо ще съберем още няколко почивни дни. Понастоящем по Кодекса на труда имаме цели 13 официални празника, в които не работим. Което прави годишно 248 работни дни (като махнем и уикендите). Като извадим още десетина дни, в които не ходим на работа по уважителни причини или ходим да отработваме, но само симулираме, че работим и още десетина дни годишен отпуск, излиза, че работим приблизително 220 дни. Което прави 60 % от годината.

И какво сме седнали да се оплакваме от работа? Явно е, че ако гледаме цифрите ни остава предостатъчно време за всичко останало освен работата. (В случая, то е ясно, изключвам хората, които работят почивни и празнични дни като мен.)

Иначе сметката ясно обуславя произхода на поговорката "Може да сме без делници, но не сме без празници." И не знам защо сега се сетих и за "септември ще бъде май". Ами ще бъде. И през септември има два празника, през които не работим.

Празници да има. Някъде бях чела колко струва един неработен ден на българския бизнес. Цифрата беше смущаваща, забравила съм я точно колко беше, но приближаваше милиард. Но ние сме богати духовно и тъй като симпатизираме на всички празници, не ни струва нищо да увеличаваме празниците. Затова от догодина - неработни да бъдат още 2-ри февруари (и без това по цял ден из работните места се носят майтапи), 14-ти февруари (за да може да започнем да пием/да се обичаме от ранни зори), 8-ми март (жените да ходят на фризьор спокойно), 1-ви юни (поне да заведа детето на пързалка без да мисля за работа) и т.н. ...

Не съм против празниците, а против безсмисленото застиване на всичко в тази държава. И казано честно 8-ми март и 1-ви юни ги уважавам повече като празници от днешния ден. Но тогава пак работя и то официално, за разлика от днес, когато просто искам да поработя, за да наваксам.