В нашенско много услуги са с добавена стойност, която обаче - ако не е сред особено положителните - никой не споменава. Като например да се качиш на междуградски автобус, с който трябва да пропътуваш някакви си 150 км при средна температура навън от 22 градуса, които обаче вътре в автобуса вървят към 28-30, обаче климатика на автобуса е повреден. Е, след два часа път всички пътници изглеждахме като сардели в собствен сос. И ако шофьора си изглеждаше така и в началото на пътуването (или по принцип, което не ме интересува), определено не се чувствах добре и съм безкрайно възмутена.
Защото междуградските превозвачи гледат само как да съберат парите на хората, но не и как да им осигурят някакъв комфорт.
И понеже като си се възмущавам безцелно, нищо няма да направя, ще си кажа:
ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ВОЗЯ НА ВИТОША ЕКСПРЕС.
Автобусът им беше стар, бълваше половин километър черен пушек след себе си, седалките бяха мръсни, а отгоре на всичко шофьора беше надънил чалга на мах през цялото време. В нормални условия не бих го избрала в никакъв случай дори да ми превози кучето ми следващия път.
понеделник, 30 април 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар