Изкуството да обичаш... на инат

Да дадеш дефиниция на любовта е трудно. Бих казала невъзможно. Защото колкото хора има, толкова са и начините, по които те обичат.

За мен любовта е Wonderful Tonight на Клептън, винаги съм го знаела. Бавен танц или по-скоро покой насред музиката, в който съм преклонила глава на Неговото рамо. Любовта е онова, което ме изпълва до върховете на пръстите и кара очите ми да искрят. Любовта е онова, което сутрин ме събужда с усмивка. Любовта е онова, което понякога смрачава лицето ми, защото Него го няма.

Колкото хора… толкова форми. Много е писано за любовта.

Харесва ми разделението между зрялата и незрялата любов. Втората казва: „Обичам, защото ме обичат” и „Обичам те, защото се нуждая от теб”. Любовта на зрелия разум обаче е точно противоположното – „обичат ме, защото обичам” и „нуждая се от теб, защото те обичам”.

Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете - е да преуспеят. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни. […]

Проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обича…

(Е. Фром)

Ако да обичаш значи да преодолееш себе си, колко ще ти струва да обичаш?

Ако да обичаш означава да се откажеш от всичко, готов ли си да обичаш?

А ти всъщност можеш ли да обичаш?