Tempus Fugit... аз - не

Що е то?

"Птица не е, но лети. Не можеш в клетка да го сложиш. И през най-изкусната решетка ще се провре и ще отлети."

Можем да го отмерваме, но не можем да контролираме. Можем да го опишем с много думи, но всъщност никой не го е виждал.

Оплакваме се, че не стига и минава бързо или се точи бавно, със скоростта на охлюв. Опитваме се да се върнем назад в него, но потъваме само в спомени. Опитваме се да прозрем в бъдещата му форма, но се заблуждаваме, че успяваме.

Мислим си, че сме предвидили всичко в него, но всъщност винаги ни изненадва.

Понякога искам да мога да вадя резерви от него от джоба си. Понякога искам да мога да го убивам. Понякога ми тече между пръстите. Понякога препуска край мен и ме оставя учудена и изумена.

Неговата съвкупност прави вечността, в която - казват - човека бил прашинка.

Казват ми и че било пари (но никой не може да каже колко). Казват ми да го ценя и пестя. А аз го пилея… и не знам къде да го спестя.

Имало машина за него… обаче само във филмите и фантазиите.

Било лекувало. Но всъщност май винаги продължава да лети. Не трябва да го губя, поне от погледа си.

А то дали ме гледа? А аз дали стоя на място? А аз мога ли да летя?

Tempus Fugit - на един мъртъв език. Но то не умира и не изчезва... Всичко останало - да.