Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

вторник, 3 април 2007 г.

Стига сте ми пълнили пощата с боклуци

Колкото пъти сутрин излизам и си погледна в пощата (истинската, а не електронната), толкова пъти се ядосвам. Винаги е пълно с лъскави и не чак толкова лъскави хартийки. Рекламиращи от храни до мебели, от поставяне на дограма до спешни ключарски услуги, от отслабване до екскурзия до Рилския манастир. Ужас някакъв!

Това, което им се случва на въпросните хартийки, е, че просто ги събирам и ги хвърлям в контейнера по пътя. В 95 % от случаите дори не ги поглеждам. А ако ги погледна, то е за да проверя да не хвърля някоя сметка, която се е завила около тях. И толкова. Един път не съм ги ползвала по предназначение. Т.е. като потенциален клиент да се впечатля от нещо и да отида да си го купя.

Чудя се, обаче, защо обаче фирмите продължават да наливат безсмислени пари в подобен вид реклама. Не вярвам да има хора, които да се впечатляват от подобна реклама. Като купувам храна, няма да събера от пощата брошурите на Била, Фантастико, Фамилия и Европа например и да седна да сравнявам къде кое с колко стотинки е по-евтино. И да купя млякото от едното място, хляба от второто, а сиренето от третото. То е ясно, че ще пазарувам от едно място и всичко ще си взема от там. Как от тези вериги хранителни магазини не разбраха, че хората отдавна вече пазаруват къде по навик от едно място, къде защото там им е по-приятно, къде поради друга причина, която обаче няма толкова общо с брошурите с цените в пощенските кутии. Освен това ако ми трябва ключар/стъклар и прочее, ще проверя къде има я в интернет, я в някой справочник, я във вестник в съответната колонка или ще питам съседите.

Не казвам, че съм мерило за реципиент в рекламата, но пък не вярвам и да съм пълно изключение.

В подобна печатна спам-реклама се изливат милиони левове. Ясно ми е, че много хора си изкарват хляба от това – рекламни агенти, печатници, пощальони… Но ми е ясно и че хабим излишна хартия. Освен това след поредната порция сутрешни реклами в пощата, се дразня на подсъзнателно ниво срещу съответната марка, напълнила ми пощата. И на рекламодетеля трябва да му е ясно, че тази реклама не постига по никакъв начин търсения рекламен ефект. А рекламните агенти трябва да спрат да лъжат за ефект от рекламата и да блъскат безумни тиражи като мотив за реклама при тях. Като вестник „Седмична поща”, който бил имал 300 000 тираж. Колко от тях се четат и колко отиват директно за претопяване, няма кой да каже.

Затова, измислете си друг начин за реклама.

И моля да спрете да ми пълните пощата с боклуци!

Сега отивам да хвърля поредната купчина...

Няма коментари: