Къде го тоя път?

Забелязвам, че много хора си търсят пътя … да кажем в живота. Не правя изключение. За да тръгнеш по правилния път обаче трябва да си отговориш на няколко въпроса. Например, къде искаш да стигнеш. Защото като дефиниция пътят е линията (не задължително права) между две или повече точки.

Как обаче да знам къде искам да стигна, като не винаги знам какво искам? Значи първо трябва да се отговори на въпроса какво искам.

За да отговоря на въпроса какво искам, трябва да знам отговора на въпроса „коя съм”. А това е въпрос, на който отговаряме цял живот. Защото човека търпи непрекъснато развитие. Развитието идва от натрупаните знания и опит именно докато човека върви по пътя, по който си мисли, че ще стигне там, където вероятно иска да отиде…

Оплетох се май...

Пътят може да е спирала, може да е права линия, може да е лабиринт… всичко. Важното е да не е затворен кръг.

Затова изобщо няма значение къде по пътя се намираш, важното е да вървиш. Никой не може да стигне до края на пътя. Но в живота ни крепи именно надеждата, че някога ще го стигнем веднъж и завинаги… Затова все бързаме към хоризонта.

Всъщност излиза, че не е важно къде отиваш. Важно е да си отговаряш какво откриваш докато вървиш по пътя.

Понякога обаче ме е страх да чуя отговорите. И все пак ме гложди любопитството какво ли има след края на пътя?

По закона на Мърфи, вероятно започва нов път...