Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

събота, 14 април 2007 г.

Зона на комфорт

Единственият начин да постигнеш вътрешен комфорт е да се обърнеш към будизма и да се научиш да се плъзгаш по житейските тревоги.

Майтапя се. :-Р

Не че имам против будизма, но ми е някак далеч съзерцателността и вглъбяването. Някой може и този път да избере.

Аз избирам друг. Единственият начин за постигане на вътрешен комфорт е …???? Не знам кой точно всъщност.

Знам какво ме дразни. Понякога откривам, че са прекалено много неща. И за постигането на зоната на комфорт, трябва да изчезнат. Или да им поставя балансиращи ги положителни елементи.

Понякога дори знам точно какво искам. Проблемът е, че когато го получа, не съм убедена, че искам да го задържа. От друга страна, ако не го получа точно когато го искам, с времето може да загубя интерес.

Снощи в следствие на няколко реплики си зададох въпроса дали съм израснала последните месеци. Дали пък не съм намерила отговор на въпрос, който всъщност не съм задавала. То и отговорът още не е изкристализирал. Защото не знам какъв е бил въпроса. Обаче знам нещо, което преди не знаех.

Втората версия е, че просто съм паднала в леко минорно настроение. Дори си помислих, че „сладък лимон” в момента не е съвсем вярно. Нещо му нагарча на Sweetie-то. Anyway, повечето не знаете коя е Sweetie-то и няма да я показвам сега.

Третата версия е, че просто трябва да хвана гората.

Ако някой нещо не е разбрал, мога да го успокоя, че не е трябвало да го разбира.

Няма коментари: