Понеже сега пътувах с градски транспорт и се загледах по спирките. Почти без изключение всяка спирка се явяваше като някакъв магнит за търговията на дребно и то на джунджурии. На спирките по правило продават преса, билетчета, храна и някакви дребни неща като калъфки за телефони, свирки, карти за игра, дребни сувенирчета и прочее в този диапазон.
Теоретично погледнато, ако някой иска вестник, ще си го купи независимо къде се продава по трасето. Ако е гладен, пак няма да тича точно до спирката, където непакетираната храна е абсолютно облъчена от автомобилни газове и преминаващия човешки поток. Защото съвкупността от човешкия поток генерира такива бацили, че просто не е истина. Ако пък иска някаква дребна глупост да си купи … ами ще си я купи.
Но търговците умело използват факта, че човек докато чака транспорта, определено се чуди какво да прави. Кой пуши, кой зяпа в небето… Но пък – мисли си търговеца – какво му пречи на чакащия да захапе една вафла или пък да си купи звънче?
Което доказва, че често търговията печели от „лапнишарани”.
А иначе на спирката, която чаках, не се продаваше единственото, което ми трябваше, за да се кача на тролея – навсякъде бяха закачени големи надписи
НЕ ПРОДАВАМЕ БИЛЕТИ
А аз контрольора с вафла или със сувенир да подкупвам после?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар