Записки от болничната тетрадка

Нали казах, че си взимам една тетрадка да си записвам евентуално гениалните мисли. Е, взех си. Но всъщност почти нищо не записах. През по-голямата част от времето - поради ограниченията в пространството там, се опитвах да спя. "Опитвах" наистина е най-точната дума, защото за десетте дни там така и не успях един път да се наспя. Защо ли?
Заради дневния режим.

Първо, всеки ден те будят в 6 - да ти мерят температурата, въпреки че аз непрекъснато им повтарях, че нямам. Но в листа пише, че трябва да ми мерят температурата и те връхлитат. Едната сутрин толкова ми се спеше, че просто мушнах термометъра някъде в завивките. Като дойдоха да го вземат, видях, че съм отчела температура от 34 градуса. Брех, помислих си сънено, дали пък съм още жива. :))

Второ, между 6 и 8 влизат по пет пъти в стаята, понякога съвсем без причина, но тракането е невъобразимо. Шанс за сън - под нулата. Една пациентка се оплака от шума рано сутрин и й казаха, че това не е санаториум. :-Р

Закуската. Ужасна винаги. Вариантите са три. Бисквити - от онези най-твърдите, които трябва да чукаш в стената, за да разделиш на повече от две части. Плюс парченце сирене или кашкавал. Приятният вариант е кифла, която се води козуначена, но това е само по документи. Иначе си е долна имитация. Също и чай. Обаче има мирис на дезинфектант. През цялото време се чудех с каква вода го правят.

И ...

Ще продължа по-късно, че си имам и друга работа сега.