Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

четвъртък, 8 март 2007 г.

Осмомартенски лигли

Какво ви става бе, жени? Не обичате ли цветя? Не обичате ли да Ви се усмихват? Не обичате ли да Ви уважават? Не обичате ли да Ви гледат с блясък в очите? Не обичате ли да се чувствате красиви и желани?

Ще скочите всички сега, че обичате, но защо трябва да Ви се засвидетелства внимание само в един ден. Ами ще Ви кажа. Без да ми се обиждат мъжете, но има такива, на които им трябва специална червена точка в календара или риск от черна точка на вечеря, за да подарят цвете. Казано честно не завиждам на техните нежни половинки. Но проблемът и решението са в ръцете на нежните половинки.

Признавам, че на мен ми подаряват цветя без повод. Ако някой не знае обичам слънчогледи, но най-често получавам червени рози. Не се сърдя обаче. Важен е жеста. Важна е усмивката. Важно е чувството в погледа. Важното е, че ме обичат. Всичко останало наистина няма значение. Но няма да бия барабан, че не искам жест в този ден. Защото той после ще си помисли, че няма нужда от жестове и в друг ден, по-обикновен.

Та какво Ви пречат цветята? Увяхват викате. Ами намекнете, че искате такова в саксия. Тъкмо ако не Ви хареса, ще имате тежък повод да изразите мнение.

А защо просто не го целунете/не му се усмихнете и не продължите с гордо вдигната глава напред – както всеки ден всъщност? От усмивки не боли, нали?

Няма коментари: