Какво ви става бе, жени? Не обичате ли цветя? Не обичате ли да Ви се усмихват? Не обичате ли да Ви уважават? Не обичате ли да Ви гледат с блясък в очите? Не обичате ли да се чувствате красиви и желани?
Ще скочите всички сега, че обичате, но защо трябва да Ви се засвидетелства внимание само в един ден. Ами ще Ви кажа. Без да ми се обиждат мъжете, но има такива, на които им трябва специална червена точка в календара или риск от черна точка на вечеря, за да подарят цвете. Казано честно не завиждам на техните нежни половинки. Но проблемът и решението са в ръцете на нежните половинки.
Признавам, че на мен ми подаряват цветя без повод. Ако някой не знае обичам слънчогледи, но най-често получавам червени рози. Не се сърдя обаче. Важен е жеста. Важна е усмивката. Важно е чувството в погледа. Важното е, че ме обичат. Всичко останало наистина няма значение. Но няма да бия барабан, че не искам жест в този ден. Защото той после ще си помисли, че няма нужда от жестове и в друг ден, по-обикновен.
Та какво Ви пречат цветята? Увяхват викате. Ами намекнете, че искате такова в саксия. Тъкмо ако не Ви хареса, ще имате тежък повод да изразите мнение.
А защо просто не го целунете/не му се усмихнете и не продължите с гордо вдигната глава напред – както всеки ден всъщност? От усмивки не боли, нали?
четвъртък, 8 март 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар