Анамнеза на боледуването

Разболях се случайно. Обикновено не боледувам. Гордея се, че съм здрава като ... щях да кажа бик, ама не съм. Но пък за сметка на това се разболях поради най-сладката причина на света (поне така подозирам) и можете само да ми завиждате за причината. Освен това мисля да не ви я споделям, ще ме извините.
Да боледуваш хич не е приятно, всеки знае. Но се питам що за стоик съм да боледувам по този начин.
Нормалните хора - когато боледуват - си седят вкъщи и си пазят леглото. Аз пък си ходих на работа. На принципа, че щом имам сили да се занеса на лекар, значи имам сила и в офиса да стигна. И ако в понеделник шефа не ме беше наритал, сигурно и на лекар нямаше да отида.
Та, за лекаря ми е думата. Хубав човек. Взе ми пари като за частен преглед, за да не чакам многото баби и други болни там. Не ми е за парите, разбира се, като искам бързо, плащам за бързо. Това добре.
Обаче ... питам се аз, защо ми изписаха едни лекарства, които - хубаво - убиха температурата - но ми разбиха горкото стомахче. Та сега, нямам температура, но ме боли стомаха. Единственият извод, който успявам да си направя, е, че лекарствата всъщност са колкото полезни, толкова и вредни. Защото едно лекуват, а друго влошават. Не се ли получава някакъв затворен кръг?
А как ли се е лекувал едно време народа като не е имало такива модерни антибиотици? Как са си оправяли зъбите? Вярно, че май са живели по-кратко, но дали пък не са били по-щастливи? Или просто са си мрели като мухи, обаче пък какво си мисля сега за минали поколения.
Аз нали оздравявам.