Цената на оцеляването и помъдряването

Цената е висока. Понякога. Не всичко се научава по лесния и усмихнат начин. Предполагам всеки знае това. Затова пък уроците, които научаваш с цената на много болка, лишения, мъка и сълзи обикновено са най-ценните, които имаш в този живот.

Аз ли? Още съм в болница. Излязох за мъничко, пуснаха ме за 3 часа да си взема дрешки. Реших да драсна два-три реда тук. Да знаете, че съм жива и ще оздравея. Не толкова бързо, колкото искам. Но все пак вероятно до седмица ще акостирам за постоянно вкъщи.

Чудите се за уроците?

Когато си болница, т.е. затворен и далеч от хората, научаваш няколко изключително важни неща.

Да цениш свободата си и правото на избор. Възможността във всеки момент да вземаш решенията си самостоятелно. Затова пазете здравето си и не бъдете безразсъдни. Тези дни осъзнах, че не съм безсмъртна. Колкото и неразумно да звучи, младите често смятаме, че сме предпазвани по презумпция от тежки болести, че заплахите винаги са далеч и за възрастните. Уверявам Ви, не е така. Пазете се.

Научаваш се да цениш приятелите си. Благодаря искрено на хората, които всеки ден са до мен - лично, по телефона или със съобщения. Благодаря и на всички тук за добрите пожелания. Вярвайте, усещам положителната Ви енергия и се надявам, че именно това ме спасява.

Благодаря специално на хората, които ме обичат. Благодаря на една усмивка и едно слънчице всяка сутрин. Голяма прегръдка от мен.

Липсват ми ужасно много други неща там, люшкам се от усмивката до отчаянието, но все пак вярвам, че всичко ще се оправи.

I'll be back! Soon!