5 … места, на които обичам да бъда

Поемам инициативата за петицата, но няма да казвам нито пет неща, които не знаете за мен, защото те са много повече от пет, нито пет грешки, които съм правила. Нито пет неща, които искам да направя. Но определено има пет места, на които обичам да бъда, независимо дали ми е тъжно или усмихнато.

В обратен ред:

5. Шоколад.

Не, не прекалявам с шоколада. Поне не всеки ден. Въпреки че винаги имам шоколад под ръка, за всеки случай и за миговете, когато неустоимо искам нещо сладко да ми се разтече по вкусовите рецептори. Шоколад е едно готино кафе, с прилична музика, с много възглавници. Отбивам се след работа за разнообразие или през уикендите да полежа с приятелки/приятели на сладки многочасови приказки за … нещата от живота, например.

4. Златните мостове

В топлите сезони, в работен ден. Защото на Витоша няма почти никакви хора. Тръгваме от Владая, по коритото на Владайската река. По пътя има един вир с невероятни скали. Това е първа база за почивка. Толкова е красиво, че понякога забравяме да продължим нагоре. Втора база – една скрита полянка след Златните по пътя за Платото. През боровете се вижда част от София, понякога разбира се, ако не е захлупена от смог. Независимо от многолюдността на компанията, оставаш сам със себе си. Защото е толкова красиво, тихо и спокойно, че всъщност на никой не му се говори.

3. Искърското дефиле

Ако някой не е минавал от там, няма как да го почувства. Пак много красиво. Скалите са бели, стръмни, извисяват се високо над теб. Чувстваш се малко парченце от мозайката. Но горда частица от красотата на природата. Гледката винаги ме изпълва с вдъхновение. Жалкото е, че никога не оставам достатъчно дълго там.

2. Атина, Пирея

Имам стари приятели, които живеят там. Гостувам често. Не знам дали защо ги обичам или защото съм влюбена от дете в гледката през прозореца им. Невероятно е да се събудиш сутрин и да погледнеш навън. Да видиш едно безкрайно синьо небе и още толкова синьо море. С много – наистина много – яхти, корабчета, лодки, ходки и каквото още има морско … Винаги се усмихвам дори само при мисълта за пристанището. При спомена за многото разходки там. Как се качих за първи път на яхта и ме разходиха из пристанището – ей така, заради усмивката ми. Такива яхти при нас няма. Освен това тук никой никъде не те вози ей така заради едната усмивка.

Заменям усещането и с нашето море, или с което и да е море. Важното е да има много вода и пясък по възможност (защото там всъщност пясък няма кой знае колко). Обичам да се скитам по обезлюдени плажове и пясъка да минава през пръстите на краката ми. Обичам да усещам свободата на морето, небрежността на вятъра и нежността на слънцето.

1. Прегръдка

Няма по-хубаво място!

Това е да си в прегръдката на любим човек. Да се чувстваш защитен и обичан. Малък и в същото време изпълнен с разнообразие от чувства в светлата гама. Обичам да ме и да прегръщам. Помага и в най-трудните моменти. А в радостните придава особен финален щрих на пълната гама от чувства. Не се прегръщате често – ами правете го. Невероятно е. Аз толкова обичам, че понякога си мисля, че оставам едно голямо дете.



И не забравяйте:
За да бъде истински щастлив един човек,
на ден трябва да даде и да получи три усмивки,
три прегръдки и три целувки.

Затова децата са толкова гальовни, те интуитивно усещат източника на щастието.