„Кризата на 25-годишните” – стига глупости!

„Да имаш целия живот пред себе си и да не знаеш какво да го правиш може да е доста стресиращо” – твърди една статия, писана от незнайно кого.

Досега определено не ме бяха обвинявали в стресираност и състояние на криза. Но зорлем да не остане само средната възраст със своята криза, трябва и 20-30 годишните да имат криза. В тоя ред на мисли, защо не обявят и една тинейджърска криза? Тя всъщност негласно е обявена и обикновено се нарича „пубертет”. Значи всеки човек изживява приблизително целия си по-съзнателен живот в състояние на криза или полу-криза. Защото състоянието на криза се предизвиква от натрупването на стрес. Тинейджърите са стресирани, че трябва да намерят начин да се изявят и да се поставят в обществото; 25-30 годишните са стресирани от необходимостта за професионална и семейна реализация; а средната възраст е стресирана от това, че или не е успяла да се реализира на някое от нивата добре, или от осъзнаването на факта, че човешкия живот е „миг от вечността” и времето неуморно лети напред към своя край.

Там пише:

„Целият живот е пред вас, имате всички възможности на света, изборът ви на практика е безграничен и точно това е проблемът. Вие сте объркани. Какво трябва да правите с живота си? Как да сте сигурни, че вземате правилните решения? Как да прегазите през всички тези възможности и решения, свързани с кариера и лични взаимоотношенията? Не може да разберете какво искате, докато не разберете кои сте всъщност вие, какви са вашите ценности, какво е най-важно за вас, какво ви вдъхновява... Какво искате от живота и как искате да ви запомнят семейството и приятелите?”

Да, определено животът е пред мен, дали имам всички възможности е малко спорно, както и възможността за безграничен избор, тъй като той е свързан с всички възможности. Единственото безгранично нещо, което е имам, е възможността да мечтая и дълбая в зоната на философията. Познавам много хора на тази възраст и казано честно никой не е напълно наясно какво точно иска и дори да е почти наясно, изобщо идея няма как точно ще го постигне. Затова всеки върви по различни пътища, опитва едно и друго, докато не намери правилния път. Някой никога не го намират и стигат директно до кризата на средната възраст. Други успяват да балансират с желанията и постигнатото и да изградят състояние на приблизителна удовлетвореност и щастие.

Тази статия определено е преводна, част от някакъв цикъл, със сигурност не предназначен точно за нас. „Не може да разберете какво искате, докато не разберете кои сте всъщност вие.” Дори най-великите философии на нашето време са се родили от търсене на „кой всъщност съм аз”. И видиш ли, и до след финалната права никой не е съвсем сигурен дали е открил истината. Затова в тази статия трябваше да се каже истината, че търсенето и намирането на себе си е отворен процес, който продължава цял живот и точно в това е чара му. Тоест това не е никаква криза, а най-хубавата част от житейския път, защото никога няма да свърши.

Не обичам да ми дават съвети. Предпочитам да си чупя главата и да откривам вярната посока – поне в житейски план на принципа „проба – грешка”. Да имам правото да греша колкото пъти преценя или колкото пъти са необходими.

Подобни материали са зловредни. Живеем във време, в което се твърди, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих добавила – главата в облаците е нещо хубаво, но именно личният опит учи, че мечтите са хубаво нещо, но краката трябва да са здраво на земята.

Всеки сам върви по пътя и от една статия нищо няма да се промени. Единствено на шега сега мога да обяснявам, че преживявам кризата на 25-годишните (а някой кризите ги държат по-дълго) и да го ползвам като още едно подходящо оправдание.

И знаете ли какво? Знам коя съм, знам какви ценности имам, знам и какво ме вдъхновява. Знам какво искам от живота. И знам как искам да ме запомнят, когато мен вече няма да ме има. И всъщност не съм в криза. Но това изобщо не променя картинката. Защото продължавам да търся…

Защото можеш да пропилееш живота си в поставяне на граници. А можеш и да го изживееш... Като непрекъснато ги преминаваш. Някои граници е опасно да бъдат преминати. Но ако поемеш риска да го направиш... гледката от другата страна е направо зашеметяваща!

И все пак, времето си лети.