Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

вторник, 23 януари 2007 г.

Сексът като запушване на дупките

Да убеждавам, че сексът е определено чудесен начин за прекарване на времето и за постигане на удоволствие, е абсолютно излишно, защото се съмнявам, че някой не го знае. Но не разбирам хората, които постоянно се стремят единствено към това, като абсолютна самоцел. Изпаднали в състояние на желание да изе*ат целия свят. От човек на човек (бил той от мъжки или женски пол), от легло в легло…

Подозирам и причината за това. Човек се ражда сам и умира сам – това навярно всички го знаят. Защо всички толкова се страхуват да бъдат сами? Всички хора сме самотници, раждаме се сами, живеем сами, умираме сами и през голяма част от времето се самозалъгваме, че не сме сами. Та именно когато си сам – можеш да чуеш вътрешните си гласчета, именно когато си сам, можеш да мечтаеш на воля, да правиш толкова много неща. Колкото повече решения взимаш сам, толкова си по-самостоятелен. Понякога колкото повече хора има около теб, толкова си по-самотен.

Естествено – всеки постоянно се стреми да има човек от себе си. Човек, който да заглуши вътрешните гласчета, защото, когато не си сам, именно тогава ти е по-трудно да се взреш вътре в себе си и да си задаваш милион и един въпроса за смисъла на … каквото и да било.

Когато обаче се научиш да оценяваш самотата, преставаш да си сам и започваш да си в компанията на себе си. А когато оцениш собствената си компания, можеш да оцениш и да си ценен в компанията на други. Самотата може да те разруши, ако я оставиш да го направи, в противен случай може само да те изгради. Освен това самотата е чувство и затова или присъства или отсъства. Самотата не е липса на нещо си или някои си!

Не отричам емоционалната потребност от разбиране, от някой, на когото да се опреш, да разкажеш деня или просто да заспиш в топла прегръдка. ТОВА И АЗ ГО ИСКАМ И ТО ОПРЕДЕЛЕНО. Но и съвсем определено не съм склонна да правя компромиси за постигането на тази близост. Защото това е емоционална потребност и в никакъв случай не може да се замести от физическа близост.

Какво е емоционалната потребност ли? Това е човекът, с когото след/преди секс ми е приятно да побъбря, да помилвам или – колкото и да е странно – да помълча заедно с него. Емоционалната близост е толкова да харесваш един човек, че да го искаш целия – не само мислите му, искаш душата, взимаш тялото, но на едно съвсем друго ниво. Тогава това не е просто секс за задоволяване на физическата възбуда. Ето това е разликата между секса и любенето.

Народът обаче масово бърка нуждата от емоционална близост и топлина и си мисли, че я намира в чистата физическа близост. Скачайки от легло в легло, от целувка на целувка, от един на друг, в крайна сметка единственото, което получаваш – е запушване на физическите дупки, а емоционалните си остават все така пусти и все по-големи.



А в крайна сметка, всеки има нужда просто от:

Няма коментари: