ЕС – през задната врата

Европа не била възхитена, че ще се присъединим към нея след по-малко от месец. Нямало да ни дават шампанско и цветя, а фанфарите са на ремонт така или иначе. Не ни искат и да работим там.


Пък аз казано честно – не искам да ходя да мия чинии в Испания, нито пък да бера цветя във Франция. Цветя в България – колкото искаш, а чинии си имам и вкъщи – благодаря.


Не съм учила толкова време, за да ми казва някой дебел англичанин със средно образование, че „щом съм му отишла в страната да му ям хляба, ще го слушам и ще изпълнявам”. Аз не слушам и не изпълнявам от невръстна детска възраст.


Който го може, ще го направи, където си се е родил. Никога не ме влечало да напускам България и да захващам живот на емигрант, въпреки че съм опитвала живота навън. Може да звучи странно, но си харесвам България такава каквато е. Не че няма какво да се желае. Има и то много. Но тъй като не участвам нито в политиката, нито в големия бизнес – не мога да променя страната глобално. Успявам обаче прилично да управлявам своя малък свят.


Всъщност за момента единствения ясен плюс, който виждам от влизането ни в ЕС, е, че като ходя някъде, вече няма да се редя на тази дългата опашка по летищата, ами ще минавам бързичко на EU citizen. Омръзнало ми е да чакам с всички индийци, руснаци, китайци и не ги знам още какви по час-два да вляза някъде, където съм тръгнала да похарча малко пари. Всъщност никога не са ми правили проблем на влизане където и да било, но все пак се изнервям от чакането. Особено е неприятно да пътувам с някой EU citizen и да го карам да ме чака в кафето докато и мен ме пуснат.


Евентуалните минуси и разни вероятни плюсове мисля да не изреждам сега – то е ясно, че ще ни увеличат цените; ясно е, че стандарта щял да се увеличи; вероятно заплатите няма да се качват със същото темпо като цените… Но пък нали в един момент вероятно ще се изравнят нещата. Всъщност драмата на ЕС е, че част от хората си мислят, че това е някаква магическа пръчица, която ще дойде тука и ще ни оправи всичко – от дупките по улиците, до пустошта в главите.


Е – няма да стане така със сигурност. Има една приказка: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.” Само не знам защо всички я знаят и повтарят, но много по-малко от всички я спазват.


И пак си оставам с чувството, че ни пускат в пустата Европа през задната врата. И пак стигам до онази английска приказка: „Хубав човек, но чужденец.”