Мълчанието е немълчание

Няма смисъл да обяснявам, че мълчанието е злато. Защото това е вярно само в ограничен брой ситуации. И верността на твърдението се подчинява на голям брой условности от типа на "е... ако..."

Няма смисъл и да обяснявам, че мълчанието е знак за съгласие. Защото и това, подобно на предното, е условно вярно и като цяло невярно.

Мълчанието е липса на говор. Но не и липса на думи и мисли. Мълчаливият човек е най-трудният за разгадаване. Защото трябва да съдиш за мислите и настроенията му само по изражението на лицето и езика на тялото. Или по неволно изплъзналите се от устните му думички. Което е рисковано, защото кой може да твърди, че чете по очите правилно или да се опира единствено на думичките, успели да избягат от главата.

Навярно не сте поглеждали от тази страна, но мълчанието е най-силният вик на протест. В условната ситуация, в която млъкваш, въпреки че не си съгласен и имаш какво да кажеш за и против, възниква, когато в секундата преди изричането на потока от думи, осъзнаваш последиците от своите думи. И ако тези последици те плашат или са твърде неясни, често предпочиташ да замълчиш. На обратната ситуация казваме, че първо говориш, а после мислиш. А иначе млъкваш, защото не искаш да минеш през последиците и не защото "дума дупка не прави", а именно защото има думи, които прогарят битието.

В привидната тишина на мълчанието, околната среда решава, че те е победила и ти си се съгласил с безумието на наложените норми. Пак в привидната тишина на мълчанието всъщност е много клаустрофобично. Защото в тази тишина се блъскат мисли и думи, които не са успели да излязат навън. Привидната тишина на мълчанието е най-страшното, с което можеш да се сблъскаш. Защото това привидно мълчание е като събудилия се кратер на вулкан, който може да избухне във всеки миг и да помете с лавата на натрупалите се неизказани думи всички погрешно натрупани "знаци на съгласие".

Мълчанието е вик за помощ на силния човек, който затваря в себе си объркания хаос на мислите си и се опитва сам да намери верния изход. Комбинирайте мълчанието с усмивка а ла Мона Лиза и поглед в очите, които могат да значат абсолютно всичко. И се опитайте да разчетете посланията.

Колко от Вас го могат?