Малко работна отговорност, моля

Когато работиш някъде, неизбежно поемаш някаква отговорност. Няма случай, в който да работиш без да поемаш отговорност. Всъщност – има. Работиш, за да вземеш заплата и не ти пука за нищо от работния процес освен от датата за чичко Паричко. Надявам се, че колкото повече напредваме в развитието на уж „пазарната” ни икономика, толкова повече моделът на поведение тип „те си мислят, че работя, а пък аз си мисля, че ми плащат” ще изчезва.

Отговорност означава да поемеш своите задачи и не само да ги изпълниш, но и да проследиш тяхното развитие по някакъв начин. И не по-малко важно е и да ги изпълниш в необходимия срок. Защото никой не работи като самостоятелна единица. Обикновено работата на един е свързана по някакъв начин с паралелната или последваща работа на всички останали. Работният процес е като сложен часовников механизъм, в който когато дори едно колелце се прецака, като минимум се разстройва работата на целия механизъм. Ако вследствие на първото повредено колелце, се повреди и второ, ефектът може да стане лавинообразен и всичко да се срути.

Когато проявяваш безотговорност, не просто прецакваш другите колелца. Като дете строях къщички и кули от онези шарени пластмасови кубчета. Веднъж построени, ги оставях на средата на стаята, за да им се любувам известно време. Понякога обаче брат ми минаваше набързо и без да забележи красивото ми творение, просто ритваше с крак някоя от основите и всичко се сриваше на земята. Плакала съм за срутените къщи.

Сега вече не плача за такива неща. Само се ядосвам, много при това. Има и случаи, в които се вбесявам от чуждата безотговорност. Защото за да спра срутването на кулата, впрягам целия си интелектуален и физически потенциал. Обаче, знам, не съм от желязо. Освен това когато има пробойна на стената, трябват повече ръце за спиране на потопа. Някой ден и аз ще се срутя. И тогава никой от тези, които съм спасявала при стотиците случаи на небрежност или безотговорност, няма да дойде да подложи гръб, за да спре срутването. В мигове като този, всичко ми се обезсмисля.

Днес… вероятно ще издъним една поръчка. Снощи съм си свършила моята част от безотговорно изоставената работа. За сметка на времето за почивка, разбира се. Но майната му на времето. Просто искам всички да проявяват еднаква отговорност. Не, не искам всички да бъдат като мен. Аз съм болен перфекционист. Искам само да си изпълняват поетите ангажименти.