Счупеното [носи] щастие

Дали пък носи. И дали е щастие, когато е счупено.

Питах чичо Гугъл от къде идва това поверие, обаче като повечето поверия изобщо не е обяснен произхода му. Те поверията са за това – или вярваш, или не.

Чупила съм много неща. Дори и огледало. И то не веднъж. Но пък последното, което счупих, беше преди повече от 7 години със сигурност. И почти веднага след счупеното огледало започнах връзка, която продължи точно 7 години. Замислям се от съвпадението. Връзката не бе нещастна, но пък свърши с разочарование и обида.

Чупила съм по-големи неща от огледала. Телевизора на нашите. Баща ми смени всички цветове тогава. Малко му остана да започне да приема и предава сигнал вместо телевизора. Професионалната озвучителна уредба на брат ми. Беше толкова потресен, че загуби звук за около 10 минути. После няма да казвам какъв звук му дойде.

Чупила съм и себе си. Крак, два пъти. Дори на едно и също място. На това му викам късмет. И щастие на два пъти да си стоя вкъщи по месец и половина и да гледам как другите тичат навън. И глава съм си чупила. Тогава всички загубиха говор, а аз картина. В крайна сметка телесните счупвания винаги заздравяват. И още по-често изобщо не личат. И носът ми разбиха веднъж, обаче както виждате на снимката в предния пост, по нищо не може да се разбере.

Така и с другите счупвания. Онези невидимите. Които всеки си носи. И които по нищо не личат, освен ако не заровиш пръсти много дълбоко в душата, в зашитите рани.

Казват, че счупеното стъкло винаги личи. Вчера си счупих пепелника. Не бе нещо особено, но му бях свикнала. И беше различен от останалите. Успокоиха ме, че счупеното носи щастие. Аз пък със съжаление изметох парчетата и ги хвърлих. Ще си купя нов. По-хубав. Да ме радва повече. Харесва ми да съм обградена от предмети, които ме усмихват.

Това ли е всъщност обяснението на щастието от счупеното? Че после можеш да вземеш нещо ново? По-хубаво. Или когато зарастваш и усещаш силата от възстановяването, започваш да се радваш на това, което си загубил при счупването? Или когато опипваш белезите, установяваш, че всъщност от раните ставаш по-цял?

И все пак по-предпазлив… защото до ден днешен, когато взема огледало, внимавам да не го изпусна.