Няма "няма"

Отрицанията винаги са ме влудявали. Какво имам предвид ли?
- Няма нищо.
- Няма значение.
- Няма как да стане.

Тези реплики ми звучат като има нещо, обаче няма да ти кажа какво е. Има значение, но в случая не за теб. Може да стане, обаче не ми се занимава.

Отрицанията скриват истинските имена и причини на нещата. Нищото е предназначено единствено да скрие нещо. Казват, че и в черната дупка няма нищо, а всъщност е пълна с обратното на нещо.

От друга страна, винаги всичко има значение. Може значението да не е предназначено директно за задаващия въпроса, обаче след като пита, явно не го прави от чисто любопитство.

А когато нещо няма как да стане сега, единствената причина за това е нежеланието да се вложат достатъчно усилия в случването му. Но това не значи, че изобщо не може да стане. Предпочитам да ми кажат: "Не ме занимавай с това, защото не искам да го правя".

Сетих се, когато ни благодарят, пак казваме - няма за какво. А всъщност има, обаче понеже сме го направили на драго сърце, решаваме, че може да го пратим в категорията на нищожността. Защото пък когато съм направила нещо, за което ми благодарят и зная колко ми е струвало - казвам "моля".

Излиза, че ежедневието ни е изтъкано от отрицания. Отрицания, които се опитват в нищожността си да погълнат всяко малко нещо, което може да те усмихне и стопли. Няма "няма", освен ако не искаш да прекараш времето си в наблюдаване как "нещо" се случва, а ти - понеже за теб "няма значение" - не участваш в него, защото "няма как да стане".

Облечете нищото в думи, потърсете значението и не си търсете оправдания.